КОНСТАНТИН ЕГЕРТ, DW

Владимир Путин фактически се сравни с Петър Велики. Десет години по-рано не би дръзнал да направи това, защо го прави сега?

- Това е Путин в развитие. Това е нещо, което впоследствие ще се изучава и от историците, и от психиатрите: как „дорасна" дотам. Фактът, че основно нищожества и неудачници израстват до тирани, е класика. Това е компенсация, понеже на хората от по-голям мащаб не им е нужно чуждото унижение. Ако погледнем с очите на Путин, би трябвало да сметнем, че кулминацията на агентурната му кариера е работата в първи отдел на Ленинградския университет, където е вербувал студенти да донасят един за друг. Но ставаш на 50 и не си никой. И тогава изведнъж някаква сила започва да те тегли нагоре.

Каква е тази сила?

-Тази сила е Кудрин (един от водещите руски политици, бивш финансов министър - б.ред.), но на Путин му се струва, че е Господ Бог - толкова стремителен е неговият кариерен полет. Той се превръща от неудачник във фактор, става премиер. Когато попада в Кремъл, първоначално и на него самия това му изглежда невероятно - несигурността му се проявява в езика на тялото му. След което изведнъж всички започват да го аплодират, във възторг са от него. Той провежда срещи със световни лидери като Джордж Буш и Ангела Меркел. След известно време установява, че може да купи германската канцлерка с няколко кубически метра газ и не се натъква на съпротива.

Добре, но какво се обърка сега?

- В момента, в който Путин преяде със самочувствие, започна нормалната болест на изолацията. Това, че Путин от десет години получава само тази информация, която иска да чете, изобщо не е шега. И самочувствието му постепенно се променя - вече му се иска да бъде цар. А абсолютната власт е капан - можеш да влезеш в него, но не можеш да излезеш.

Путин е начело на страна със 140 милиона жители вече 22 години - повече от Брежнев. Каква е тайната на неговото продължително влияние над руския народ?

- Путин и неговите много по-опитни политтехнолози са намерили и разработват „ерогенната" зона на не толкова сложния руски народ - тази, която дори и само да докоснеш, предизвиква стонове. Русия е това, което е по-скъпо от човешките животи, по-скъпо е от всичко друго. Това кара хората да плачат и замъглява погледа. Хората не виждат нито портмонето си, нито унизителното си положение.

А за какво му е сега на Путин тази война, която не тръгна по план? Защо я продължава при положение, че рисковете пред него като държавник много нараснаха?

- Рисковете, които са нараснали, са пред нас. Украйна плаща с кръв и разрушения. Европа ще плати милиарди долари. Рисковете пред него не са се увеличили. Той няма изход - той е престъпник. Той е организатор на поръчкови убийства, или най-малкото ги прикрива. Той трябва да влезе за години в затвора за завземането на властта. Путин шантажира и побеждава тактически. Западът дава на Украйна един милиард долара под формата на помощи, а на Путин дава 30 милиарда за газ, за да продължи той тази война. Това е много своеобразна борба с Путин.

Какво ще стане след Путин?

Първи вариант: Русия осъзнава чудовищната си вина и започва мъчително да плаща - с пари и унижение. Тръгва по пътя на Германия, който отне около 30 години. Това би бил мъчителен образователен процес - докато се стигне дотам децата на тези деца, които днес се строяват под формата на буквата Z, да започнат да се срамуват.

Втори вариант: ако Русия продължи да държи на своя имперски път, то той по естествен начин ще завърши с разпад. Да си представим, че годината е 2040-а. Путин вече го няма, но санкциите продължават. Русия е в изолация - няма нито технологии, нито инвестиции, няма нищо. И започва разпад.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков