КОНСТАНТИН ЕГЕРТ, DW

Владимир Путин фактически се сравни с Петър Велики. Десет години по-рано не би дръзнал да направи това, защо го прави сега?

- Това е Путин в развитие. Това е нещо, което впоследствие ще се изучава и от историците, и от психиатрите: как „дорасна" дотам. Фактът, че основно нищожества и неудачници израстват до тирани, е класика. Това е компенсация, понеже на хората от по-голям мащаб не им е нужно чуждото унижение. Ако погледнем с очите на Путин, би трябвало да сметнем, че кулминацията на агентурната му кариера е работата в първи отдел на Ленинградския университет, където е вербувал студенти да донасят един за друг. Но ставаш на 50 и не си никой. И тогава изведнъж някаква сила започва да те тегли нагоре.

Каква е тази сила?

-Тази сила е Кудрин (един от водещите руски политици, бивш финансов министър - б.ред.), но на Путин му се струва, че е Господ Бог - толкова стремителен е неговият кариерен полет. Той се превръща от неудачник във фактор, става премиер. Когато попада в Кремъл, първоначално и на него самия това му изглежда невероятно - несигурността му се проявява в езика на тялото му. След което изведнъж всички започват да го аплодират, във възторг са от него. Той провежда срещи със световни лидери като Джордж Буш и Ангела Меркел. След известно време установява, че може да купи германската канцлерка с няколко кубически метра газ и не се натъква на съпротива.

Добре, но какво се обърка сега?

- В момента, в който Путин преяде със самочувствие, започна нормалната болест на изолацията. Това, че Путин от десет години получава само тази информация, която иска да чете, изобщо не е шега. И самочувствието му постепенно се променя - вече му се иска да бъде цар. А абсолютната власт е капан - можеш да влезеш в него, но не можеш да излезеш.

Путин е начело на страна със 140 милиона жители вече 22 години - повече от Брежнев. Каква е тайната на неговото продължително влияние над руския народ?

- Путин и неговите много по-опитни политтехнолози са намерили и разработват „ерогенната" зона на не толкова сложния руски народ - тази, която дори и само да докоснеш, предизвиква стонове. Русия е това, което е по-скъпо от човешките животи, по-скъпо е от всичко друго. Това кара хората да плачат и замъглява погледа. Хората не виждат нито портмонето си, нито унизителното си положение.

А за какво му е сега на Путин тази война, която не тръгна по план? Защо я продължава при положение, че рисковете пред него като държавник много нараснаха?

- Рисковете, които са нараснали, са пред нас. Украйна плаща с кръв и разрушения. Европа ще плати милиарди долари. Рисковете пред него не са се увеличили. Той няма изход - той е престъпник. Той е организатор на поръчкови убийства, или най-малкото ги прикрива. Той трябва да влезе за години в затвора за завземането на властта. Путин шантажира и побеждава тактически. Западът дава на Украйна един милиард долара под формата на помощи, а на Путин дава 30 милиарда за газ, за да продължи той тази война. Това е много своеобразна борба с Путин.

Какво ще стане след Путин?

Първи вариант: Русия осъзнава чудовищната си вина и започва мъчително да плаща - с пари и унижение. Тръгва по пътя на Германия, който отне около 30 години. Това би бил мъчителен образователен процес - докато се стигне дотам децата на тези деца, които днес се строяват под формата на буквата Z, да започнат да се срамуват.

Втори вариант: ако Русия продължи да държи на своя имперски път, то той по естествен начин ще завърши с разпад. Да си представим, че годината е 2040-а. Путин вече го няма, но санкциите продължават. Русия е в изолация - няма нито технологии, нито инвестиции, няма нищо. И започва разпад.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Роки е това - гордост, репутация и отказ да бъде поредният скитник в квартала.”

Силвестър Сталоун, американски актьор, роден на 6 юли преди 76 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот