НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"
Тази сутрин БНТ излъчи репортаж, който ми върна вярата в доброто и в човека.
Няколко турски овце си потърсиха правата направо в общината. Мехлем ми падна на душата, като гледах кадрите как тези борещи се за правата си демократични животни се изкачваха по стълбите на Кметството и поискаха да влязат вътре. И при това овцете не бяха черни, както може да се очаква, а бели и с бая хубава вълна.
А когато овенът на протестиращите насмете един общинар и го блъскаше с главата си в корема и в задните части, направо плеснах с ръце. Аферим на турските овце, машалла!
Те отсрамиха всички борещи се за права овце, и най-вече нашите.
В България стадата протестират рядко, и то на групи – в зависимост от партийната принадлежност на овчаря. А иначе си пладнуват и чакат да ги острижат и издоят.
Даже когато им вземат агнетата от кошарите, си траят, защото им били обяснили, че ги изнасят в чужбина и е за доброто на агнетата.
Великият народен певец Борис Машалов има една песен, дето разплаква мало и голямо – „Заблеяло ми агънце“. В тази песен овчарят Тодор продал най-добрата си овца Рогуша, макар че бил обещал да ѝ позлати рогата, задето спасила стадото му от придошла река. Продал я за много пари на касапите. И сега му е тежко и кавалът му се облива със сълзи.
А агънцето на Рогуша все току го пита:
Защо я, байно, продаде
на тия върли касапи?
Толкова от нас. Продадем си най-добрата овца и после мъка и облян със сълзи кавал.
Турските овце обаче са друга работа. Те направо щурмуват общината и без да са организирани в овчи профсъюзи, си искат своето – повече паша, вода и човешки правдини.
Очаквам в скоро време да внесат и проект за промяна на турската Конституция – ама истински промени, а не като нашите – сезонни.
Има на какво да се научи българското стадо от турските овце.
