Г-н БАЛЕВ от "Сега"

Както каза анализаторът Иван Костов - тази година България ще постави световен рекорд по смъртност.

Вече видяхме, че правото на живот не е поголовно, тъй като натискът върху здравната система не дава възможност да се спасят всички - въпреки че Нашият лидер още в началото на пандемията заяви категорично: моята задача е да ви опазя живички! 

Най-неприятното е, че няма как да се погрижи за всички. Здравният министър каза в прав текст, че премиерът му се обаждал за конкретни пациенти, на които да се обърне по-специално внимание. Пациент, който е спасен по този начин, е Георги Георгиев от гражданско сдружение БОЕЦ - яростен изобличител и противник на премиера. Това е много мило - животът ти да зависи от това колко голям скандал би предизвикала смъртта ти. 

То е хубаво да си поставяме високи цели, ама пък човек не може винаги да е съсредоточен да вземе най-доброто управленско решение в такава напрегната обстановка. И тоя път проблемите не можаха да се решат с обичайните инструменти - благопожелание, държавническа въздишка и полуадекватно разпореждане. 

Въпреки че 3-4 пъти през годината премиерът "отменяше" еднолично корона-кризата - тя все още свирепства и отнема животи. 

Така че нека изготвим един списък с хора, за които всички да се застъпим, ако трябва да им се търси място в препълнените болници. Или по-лошо - ако трябва да се търси за тях лекар - същество от изчезващ в България вид.

***

1. Лили Иванова. Вечната Лили, жената на всички времена! Тя вече е на повече от внушителна възраст, но продължава да се бори с живота и да се гледат строго под вежди. По-важното, Лили продължава и по-тежката борба на самотния връх - надпреварата със себе си в името на изкуството. Всички като един ще я подкрепим в трудна минута. 

2. Дани Кирилов Мисловник. Него го искаме не просто жив, искаме го в първите редици на обществото. Каквото искат да правят политическите сили в страната, но Дани да се върне на бял кон и на висока позиция, непременно! Ако трябва - в ДПС да го вземат, там винаги са прибирали перспективни кадри от другите партии! Или при републиканците на Цецерон - идеално ще се впише интонационно и там.

3. Ахмед Доган. Човек-легенда, който се обвива във все по-мистериозни воали. Той живее изолиран и в приказно охолство, дърпа невидими конци, край него мистериозно падат трупове. Командва (или убедително дава вид, че е така) държавни служби, разпределя порции, огъва обръчи, завзема акватории, парчета от крайбрежието... Колкото повече съществува, толкова повече ще се уголемява националният мит за неговата личност. А какво е една нация без митовете си! 

4. Делян Пеевски. Също полумитично чудовище, за което периодично се съмняваме дали съществува. Депутат - ама в парламента го няма. Медиен магнат - в информационно затъмнение. Опозиционер - ама контекстов. Бизнесакула - ама с помощ от прокуратурата. Трябват ни повече доказателства, че е жив и здрав! 

5. Корнелия Нинова. Царица на апарата, Повелителка на празната фраза, Укротителка на Столетницата. Тя вече изкара една корона и дори ходи доброволец по болниците. Така че заслужава подкрепа, ако пак я нагъне короната или друга някаква беда я подгони по петите. 

6. Валери Симеонов. Той е същество в риск, заплашвал ни е публично със самоубийство. Ако видим Валери Симеонов да краде релси от НКЖИ, не трябва да го преследваме за наказателна отговорност, а трябва да се борим за живота му! 

7. Прокурор Франтишек. Голям български педагог и възпитател на канчета. Българската младеж е много разхайтена и на нас ни трябва човек, който да символизира телесното възпитание и дисциплина на опашките пред лавките, когато отворят училищата. 

8. Ангел Джамбазки. Най-европеидният ни патриот - в Брюксел си имат пикливкото Манекен Пис, ние си имаме Манекен Маркуч, който ни представя в Брюксел. Маркучът се прилепи към публичния му образ след една обсада на ВМРО, при която Джамбо отблъсна нападението с пожарен шланг и пиратки. 

9. Красимир Каракачанов. Шишко Войвода, Шкембе Чорбаджия, Торбалан от Била, Бай Каракочан. Няма дисаги с розово масло, но има торбичка от супера, а терасите му стават за военен парад. Не човек, а злато.

10. Цвета Караянчева. Умна, шетлива, гиздава аламинутка. Килимарка и раздавачка на стари календари. Политически съществува, докато съществува Борисов, след това я губим. А би трябвало да я измислим, ако не съществуваше! 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...