ИВАЙЛО ДИЧЕВ, DW

Е, какво стана? Глобализацията се разпада, НАТО и Световната търговска организация са под въпрос, а националистите - като тръгнем от джуджето Каталуния и стигнем до гиганта САЩ - вече мислят само за идентичност и величие. Има обаче един персонаж, който продължава да обединява глобалния ни свят: добрият дядо Коледа.

Успехът му се дължи на способността да се адаптира към локалните практики. Точно като пицата, която съвсем скоро получи статут на световно нематериално наследство: слагаш едно глобално тесто и отгоре гарнираш според вкуса с локални продукти. Италианска пица, американска пица, турска пица, хавайска пица.

Дядоколедни шеги и баби Коледа

Така и с добрия старец. Католиците настояват, че това е свети Николай чудотворец; руските православни не искат той да има нищо общо с религиозния канон и са му отредили ролята на приказен дядо Мраз; северните неопаганисти пък вярват, че подаръците за децата носят духчетата на Юле - и те вече изобразявани с червени шапчици. На едно място го возят елени, на друго - магаре, на трето - коза; на едно е дядо, на друго баща, на трето светец. И ако смятате, че това е една вътрешно християнска работа, идете в предполагаемия му роден град Демре в южна Турция, където гордите му съграждани са издигнали на Ноел Баба величествен паметник; сърфирайте из индийските медии, където по това време повечето реклами са снабдени с дядоколедни шеги; погледайте стриптийз на баби Коледа из нощните барове в най-далечни кътчета на света. Ще кажете поне Северна Корея устоява на глобализацията – да, но и там от време на време се мяркат дечица, маскирани в червено-белите дрехи – вероятно ръководството смята, че така осмива религията, опиум на народите.

Странно съвпадение на култура и полит-икономия: основният конкурент на нашия дядо-глобализатор днес е Смеещият се Буда, чиито статуетки отдавна са напуснали източна Азия и заедно с китайските стоки заливат света. Вижте само аналогиите между тези две въплъщения на абсолютното добро. Единият прототип - Св. Николай - дава без дори да се разкрива. Според легендата, един баща бил толкова беден, че нямал пари за зестра на трите си дъщери, така че единственото, което му оставало, било да ги направи блудници. Св. Николай се смилил и почнал да хвърля кесии в къщата със злато, което да спаси девойките от страшната участ; на третата кесия бащата хукнал да го гони, но светият човек не пожелал да се разкрие и препратил благодарността към бога.

Първообраз на конкуренцията е китайският монах Пу-Тай, което значи "платнена торба". Той ходел и раздавал на децата бонбони и играчки и правел всички щастливи. Когато го питали защо прави това, казвал: колкото повече даваш, толкова повече имаш. На статуетките Смеещият се Буда е широко усмихнат и пълен, съвсем като нашия дядо, с голям гол корем, който според един от обичаите хората поглаждат за късмет. Така закръглен е и индуисткият бог Ганеша със слонската глава, чието коремче пак така виси безгрижно навън. Той също носи късмет и благополучие, а изображенията и статуетките му са любим подарък не само в Индия. Защо телесните въплъщения на доброто днес са дебели? За едно време, когато хората са гладували, връзката е ясна, щастието е да си нахранен. Днес подобни персонажи вероятно внушават друго - спокойствие и непукизъм за невротизираните от фитнес и диети глобална средна класа.

Дядо Коледа - божество на консумацията

Самодоволният облик на нашия дядо Коледа дължим първо на американския карикатурист от 19-ти век Томас Наст, после – на Кока-кола, която го впряга в рекламите на новобутилирания си продукт през 1930-те.  Добавяме филмите на Дисни, мултинационалните медии с техните програми тип "пица", многомилиардната индустрия за играчки и коледни прахосъбирачки. Предполага се, че само децата и Холивуд вярват в добрия Дядо; религиозните фундаменталити се възмущават, че е изместил Исус, а много леви по света го презират именно като вектор на глобализацията. Но както знаем няма лоша реклама и персонажът от година на година завладява нови територии на въображението.

Най-важното е, че постепенно са отпаднали условията, които традиционната култура е поставяла: на добрите подарък, на лошите – въглища или пък да бъдат отнесени от нашия Торбалан или австрийския Крампус. Право на щастие имат всички, точно както го пише в американската Конституция (програмата на комунистическата партия в родината на Пу-Тай не съм проверявал).

Дядо Коледа е не само божество на консумацията, която днес единствена безусловно обединява планетата ни. Той ни обещава да потребяваме без онова усилие, което всекидневието изисква от нас през годината. Без мисъл за дефицита по кредитната карта, без отчаяно да притягаме тумбака с колана. Абсолютната му щедрост ни връща към сладкия детски егоизъм: право да получаваш без да даваш.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие“.

Джеймс Джойс, ирландски писател, роден на 2 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята