От 1945 година нататък стотици деца от световноизвестния момчешки хор "Катедралните врабчета от Регенсбург" са ставали жертва на ужасяващи престъпления. Истината за момчешкия хор започна да излиза наяве през 2010 година. Още тогава стана ясно, че млади хористи - от третокласници до абитуриенти - са били подлагани на побоища, унижения и дори на сексуални издевателства. Едва преди две години обаче стана известен официалният брой на жертвите. В заключителния доклад на специалния прокурор по случая се посочва, че през годините общо 547 са били подлагани на "сериозни посегателства". Вероятно обаче цифрата е по-голяма - случаите са може би близо 700.
След тези разкрития 376 лица получиха обезщетения за изстрадано насилие в размер на 3,78 милиона евро. Освен това Регенсбургската епархия възложи да бъдат проведени две изследвания, чиято цел бе да анализират в социологически и исторически план системата "Катедрални врабчета" в периода от 1945 до 1992 година.
"Изолирана социална система"
Изследванията, които бяха публикувани сега, разкриват потресаващите измерения на скандала с посегателствата. Мартин Ретенбергер от Центъра по криминология във Висбаден казва, че известният момчешки хор, неговите училища и интернати са представлявали изолирана социална система със собствени морални критерии. Било е невъзможно тази система да бъде коригирана и контролирана отвън. В доклада на Центъра по криминология се посочва, че става дума за една институция, която е направлявала и контролира целия живот на учениците до най-интимните му сфери - като успехът на хора е бил поставян над всичко друго. Църковни служби, държавни учреждения, родители - никой не е алармирал за случаите. А е имало много основания за това. "Насилието и посегателствата са били част от ежедневната педагогическа практика", казва Ретенбергер.
Дългогодишният директор на подготвителното училище, починалият през 1992 година свещеник Йохан Майер е бил садист, страдащ от мания за величие, установяват авторите на изследванията. Бившият ръководител на хора Георг Ратцингер, който е брат на папа Бенедикт XVI, е бил прекомерно строг и взискателен към момчетата на репетициите, но иначе бил благонамерен и се отнасял към тях като баща.
Шамарите на Георг Ратцингер
Със сигурност е знаел за побоищата, смятат изследователите. За да наложи представите си за "музикално качество", 95-годишният днес Ратцингер е прилагал и след 1982 година "физическо насилие поне в отделни случаи", се посочва в доклада. Самият той говори за "шамари" и твърди, че от 1980 година стриктно се придържал към забраната за упражняване на физически наказания.
Държавни чиновници и родители всъщност отчасти са споделяли строгите представи за възпитание, включително за физическите наказания. Само че тези наказания са надхвърляли мярката. Тежките физически увреждания и сексуалните посегателстви са били и по онова време наказуеми деяния.
"Хорът е имал огромен авторитет. Може би и поради тази причина някои родители не са могли да повярват на разказите на децата си за наказания и посегателства", изтъква историкът Бернард Льофлер. Само че много деца са напускали училището, в някои години напускащите са били над 70%. Ако нещо е излизало наяве, то случаят непременно е бил омаловажан, прикриван, за него просто не се е говорело, сочи историкът. Действия се предприемали едва когато ставало ясно, че разкритията могат да доведат до скандал.
Регенсбургският епископ Рудолф Фодерхолцер се надява разкритията да помогнат в бъдеще да не се допускат подобни грешки. Превенцията е най-важна, смята той.
Как папа Бенедикт XVI възмути Германия
Оттеглилият се от папския престол Бенедикт XVI отхвърля изводите на двете изследвания. Според него скандалът с посегателствата в Католическата църква имал връзка с Движението от 1968-ма. В своя неотдавнашна публикация папата твърди, че то позволявало педофилията. В Германия публикацията предизвика огромно възмущение.
Историкът Льофлер изтъква, че насилието над момчетата от "Катедралните врабчета от Регенсбург" не е последица от педагогическите възгледи на Движението 1968-ма, с изключение на един единичен случай. Насилието било по-скоро част от една възпитателна реалност, утвърдила се много преди реформите от 1968.
