„Летописът на моя живот – това всъщност е списък с приятелите ми.“

„Пунктуалността е добродетел на отегчените.”

„Твоите действия, единствено те, определят колко струваш”.

„Търсачът на щастие е като пияница, който не може да си намери дома, но знае, че го има.“

„И най-безуспешният и гибелен ден изглежда приятен през синия ароматен дим на хаванска пура.”

„Образованието преди всичко трябва да развива нравствените качества, а не само скромните инстинкти. Бъдещето, струва ми се, принадлежи на тези, които имат тънка чувствителност, а не волева натура.“

„Надменност – решимост да се говори със света на собствен език.“

„Изкуството е символ на двете най-благородни човешки постижения –  да градиш и да страниш от разрушението”.

„Няма нищо по-добро от доброто възпитание.“

„Ценим приятелите си не заради тяхната способност да ни забавляват, а заради нашата способност да забавляваме тях”.

„Тези, които страстно мразят, означава, че нещо мразят в самите себе си.“

„Вместо това абсурдно разделение на полове, хората трябва да се класифицират като статични и динамични.”

„Човешкият ум е вдъхновен, когато стане въпрос за измисляне на ужаси. Когато обаче трябва да се създаде нещо райско, се показва като недодялан”.

„Почти всяко престъпление идва от потискане на желанието за изразяване на естетика.”

„Маниерите са особено необходими на обикновените. На красивите може да им се размине почти всичко.”

„Подреждаме училищата в 4 категории – водещо училище, първокласно училище, добро училище и училище.”

„Истината е, че Оксфорд е просто красив град, в който е удобно да отделим определен брой от младите на нацията, докато те пораснат.”

„Не всеки остарява, но всеки е бил по-млад, отколкото е сега.”

„Човек забравя думите, както забравя имената. Речникът се нуждае от постоянно наторяване, иначе ще умре.”

 „Да напише роман може всеки, ако му се дадат 6 седмици, химикалка, хартия и му се отнемат телефонът и жената.“

ИВЛИН УО – английски писател, роден на 28 октомври 1903 г. Признат е като един от най-добрите стилисти на ХХ в. Гор Видал го нарича „първия сатирик на нашето време“, а Джордж Оруел го описва като „толкова добър, колкото един писател може да бъде, без да е несъстоятелен“. Писал е биографии, пътеписи, есета. Известен е с романите си „Шепа прах“, „Завръщане в Брайдсхед“, „Унизени тела”, „Победителят получава всичко” и др. През Втората световна служи в морската пехота, участвал в десантни операции в Либия и Югославия. Умира на 10 април 1966 г.