Медиите по света - притиснати от технологични гиганти и недоверие в обществото - имат много по-голям проблем: читателите са притеснени от вълната от фалшиви новини, но и не искат да плащат за онлайн съдържание. В България например едва 7% са платили през миналата година абонамент за онлайн новини, като този дял е най-висок (12%) при българите на възраст 18 - 34 години. Дори в развити медийни пазари данните не са много по-високи - 8% в Германия, по 9% във Великобритания и Франция, 16% в САЩ.
Това е едно от основните заключения в годишния доклад на Института за журналистика на "Ройтерс", анализирал тенденциите през 2018 г. за онлайн медиите. Той се основава в значителна степен на онлайн проучване на близо 75 000 потребители от 38 държави.
"Не виждаме никакви признаци мнозинството от хората да са готови да плащат за онлайн новини, макар че мнозина признават, че информацията в интернет често е твърде много и объркваща", казва Ник Нюман, старши анализатор в института на "Ройтерс".
Данните сочат, че 55% от анкетираните са притеснени от дезинформацията и този дял на много места се увеличава въпреки усилията на правителства и на социални мрежи да ограничат ефекта от фалшивите новини. Във Великобритания например 75% казват, че са загрижени от това, че трудно различават кое е истинска и кое е измислена новина в интернет, а това е увеличение с 12 пункта само за една година. Близо една четвърт от хората по света (и цели 40% в САЩ) казват, че реагират, като се обръщат към "по-почтени" източници на новини (макар че е оставено на анкетираните сами да определят какво влагат в този термин).
GAFA ще продължи да унищожава медии
Не само че за 20 години е съсипан бизнес моделът заради все по-високата скорост на интернет мрежите и все по-мощните смартфони. Над половината човечество днес има достъп до новини благодарение на връзка със световната мрежа, но в същото време огромна част от приходите от реклама се премести към американските гиганти Google, Amazon, Facebook и Apple (известни още като GAFA).
Приходите намаляват, съкращават се служители или цели издателства сменят собственика си, но успешен отговор на проблемите са намерили само шепа големи имена в медиите. Останалите са изправени пред мрачната реалност да изчезнат напълно, тъй като едва-едва са се увеличили потребителите, които през последните 6 години са се абонирали за онлайн издания.
В САЩ например след бум на интерес около кампанията и победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016-2017 г. не последва трайно увеличаване на интереса към платен достъп до новини. Във Великобритания драмата около Брекзит има обратен ефект - една трета от читателите казват, че избягват да четат новини, защото ги потискали и защото не вярват, че написаното е истина. Тук доверието към медиите е паднало от 51% през 2015 г. (годината преди референдума за Брекзит) до 40% днес, защото хората казват, че медии, за които са смятали, че са безпристрастни, не отразяват тяхната гледна точка към събитията. Сходна тенденция има и във Франция, най-вероятно заради протестното движение на "жълтите жилетки".
Абонаментите отиват при... забавлението
Поначало повечето от потребителите разполагат с ограничен бюджет за онлайн абониране. В САЩ например абонатите са предимно заможни и завършили университет, което вероятно обяснява защо са се насочили към "Ню Йорк таймс", "Уолстрийт джърнъл" или "Вашингтон пост". Но в детайлите има скрити "дяволи" - според изданието Vox почти 40% от абонаментите на "Ню Йорк таймс" са за секциите за готвене и кръстословици.
Потребители споделят пред авторите на изследването, че им е писнало непрекъснато да им предлагат абонамент в интернет откъде ли не. Мнозина от тях предпочитат да платят за забавление - Netflix , Spotify, Apple Music и Amazon Prime - и това се оказва новата заплаха за създателите на новини.
"Не е изненада, че новинарските сайтове слизат надолу в списъка, особено този на младежите, когато стане дума за плащане", казва Нюмън.
От участниците в проучването за доклада, запитани в какво биха вложили пари (ако ги имаха) за едногодишен абонамент, едва 7% в групата до 45 години избират новинарски сайт. За сметка на това 37% биха платили за достъп до видео и 15% - до музика.
Агрегаторите на новини късат връзката с изданията
Нюмън обръща внимание на още един феномен, работещ срещу приходите на редакциите. Това са агрегаторите на новини - Apple News+ например предлага абонамент за частичен достъп до заглавия като TIME, The Atlantic, The New Yorker, Vogue, The Wall Street Journal и Los Angeles Times. Повечето от тези издания са с платен достъп и когато потребителите ги четат през посредник, се отнема пряката връзка с читателите, а рекламодателите нямат нужната информация, за да могат да провеждат през редакциите ефективни тясно фокусирани кампании.
"Въпреки повечето възможности за платено съдържание най-вероятно повечето новинарски сайтове ще оставят свободен достъп заради ниските приходи от реклама на пазар, на който големите технологични платформи държат повечето от козовете", обяснява още Нюмън. "Това е мястото, на което конкуренцията ще е най-остра, където е най-застрашена репутацията на журналистиката и където ще са съдбоносни за оцеляването интелигентните стратегии и разнообразяването на източниците на приходи."
