slaughter

НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО!!! Пеевските и домусчиевите медии в България докараха населението до нова истерия - педерасите и либерастите са протегнали ръце към българските деца и ги товарят на влакове и шлепове към Швеция и Норвегия, да ги направят малки гейчета и да ги раздават на цветнокожи джендъри!

Нищо не е случайно! Че това е най-пропадналата държава в Европа и от най-пропадналите в света, е съвсем логично и обяснимо. Население, което се повежда по такива елементарни провокации на олигархията, не може да съгради силна държава и общество, което да е модерно и живеещо в стандартите на ХХІ век , а си остава в миналото на ретроградното си разбиране за света и мизерното си съществувание.

Вместо да потърси сметка на олигархията за ограбването на националното богатсво и разбиването на обществените и държавни структури в страната, населението се втурва като обезумяло да клейми еврогейските либерасти, неразбиращо, че хлябът и саламът на масата им, и тетрадките и учебниците на децата им са скъпи и прескъпи заради тия, които държат микрофоните и гегите, като подкарват стадото към площадите да протестират срещу гейропа, докато те пълнят джобовете си от потта и кръвта на всички нас! 

НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО! И в това, че българската нация е най-бързо изчезващата нация в света! Един толкова малък, но толкова прост народ! Парад в защита на семейството? Имате ли данни скъпи сънародници, громящи гейропа , колко български мъже работят в тази гейропа и децата им са отглеждани САМО от техните майки т.е. от един родител , дефакто от еднополово семейство. Еднополово семейство не по желание, а от принуда и от принуда не от мръсните еврогейски либерасти, а от отвратителните български олигарси, които дерат кожата на народа, така както и турчин не е драл. Или дори само от баби и дядовци, а  родителите са принудени да работят в гейропа, за да могат да хранят и обличат децата си в България? Това казват ли ви го Делян Бекапеевски и Гьонсурат Домусчиев, които ви тикат да излизате по площадите да се борите с парада на педалите, за да не задавате главния въпрос: Кой ми пуска само трохи в канчето?

 

Коментарът е публикуван в читателския форум на  в. „Сега“ по повод карикатура на Христо Комарницки.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Качествата на цигулката са много по-богати, отколкото са си мислили, мислят и ще мислят всички наши предшественици и последователи.”

Николо Паганини, италиански цигулар, роден на 27 октомври преди 244 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...