"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През октомври в японската префектура Сайтама един 15-годишен ученик уби дядо си и наръга с нож баба си. Според родителите обаче, момчето много е обичало баба си и дядо си. И това прави случая доста заплетен. 

Пред полицията младежът е признал, че е извършил престъплението на 18 октомври, защото не искал баба му и дядо му да се срамуват от него. И по-специално от това, което се канел да извърши - да намушка с нож свой съученик, който го тормозел изключително много и на когото той просто "не можел да прости".

Нападението срещу двамата пенсионери може да се разглежда като поредния случай, допълващ криминалната статистика. Само че едно актуално изследване показва, че насилието сред младите японци напоследък придобива застрашителни размери.

Все повече случаи на мобинг

В документ на японското министерство на образованието от края на октомври се посочва, че в японските средни училища случите на тормоз над ученици зачестяват. Експертите пък предупреждават, че истинските мащаби на проблема не са известни, тъй като много от жертвите предпочитат да премълчават за посегателствата срещу тях.

През учебната 2017/18 година в японските частни и държавни начални и средни училища са регистрирани официално над 414 000 отделни случаи на тормоз над ученици, което е с 91 000 повече в сравнение с предходната година. От тях 474 са класифицирани като "сериозни", а 55 дори като "застрашаващи живота на децата". За една година 250 японски ученици са посегнали на живота си. За поне 10 от тях е установено, че са били подложени на тормоз, което става ясно от оставени предсмъртни писма.

"Япония винаги е имала проблем с тормоза над ученици, но ми се струва, че самоубийствата вследствие на мобинг се увеличават. Училищните ръководства, образователното министерство и правителството трябва да обърнат по-сериозно внимание на проблема", казва професор Миеко Накабаяши. Той посочва, че все повече такива случаи биват докладвани и документирани, което ще засилва натиска над властите да ги разследват. "Ясно е обаче, че са необходими много повече усилия, ако искаме да се справим с проблема", казва още професорът.

"Тормоз в училище, за съжаление, има навсякъде по света. Но при нас се долавят известни разлики - в Япония мишена на подигравки и мобинг стават най-вече учениците, които са различни от останалите. Същото впрочем е и в японското общество - важно е да не изпъкваш с нещо", казва Накабаяши. Ще рече, че ако си талантлив, ако си много красив, ако свириш на някакъв музикален инструмент или просто се държиш по-различно от мнозинството, ти се превръщаш в мишена. 

Ерик Фио, собственик на частно френско училище в Йокохама, който е и баща на три деца, познава отлично японската образователна система. Той твърди, че в японските училища натискът за това "да си в съзвучие" е много силно изразен.

Има и нещо положително. Какво е то?

"Момчетата са много по-податливи на физическа разправа. При тях много по-често препирните и блъсканията могат да прераснат в бой. При момичетата е различно - до тормоз се стига, когато някоя девойка бива отлъчена от групата или пък защото много клюкарства. Но този вид ментален тормоз понякога е по-лош от физическата разправа", посочва Ерик Фио.

Японското министерство на образованието вижда и нещо положително в ръста на регистрираните случаи на тормоз в училище: това показва, че учителите са станали много по-бдителни за този вид посегателства. Преди много от случаите изобщо не са били регистрирани и са оставали без последствия, казват от министерството.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...