"Калашников въплъщава най-добрите черти на руския човек, а разработеният от него автомат се превърна един вид в културен бранд на Русия", заяви министърът на културата Владимир Медински, съобщи "Новая газета".

Това се случи на откриването на статуя на съветския инженер Михаил Калашников - изобретателя на легендарния автомат, в Москва. Бронзовата скулптура е висока над 7 метра и изобразява Калашников, който държи в ръце автомат АК -47. Композицията е дело на народния художник Салават Шчербаков. 

Във "Фейсбук" Андрей Макаревич, един от основателите на "Машина времени", коментира, че "такава безвкусица нямаше да бъде допусната от художествените съвети дори по времето на СССР". 

На паметника пише, че автоматът служи за защита на родината. Макаревич отбелязва:

"С "Калашников" са убити милиони хора, но през Великата отечествена автоматът още не е бил изобретен. "Тогава кога родината е защитавана с него?! В Афганистан? В Грузия? В Украйна? В Африка?"

Михаил Калашников почина на 23 декември 2013 г. на 94 г. и бе погребан с почести във Федералния военно-мемориален комплекс край Москва в присъствието на президента Владимир Путин.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...