СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ, в. "Сега"

Подозрение за търговия с влияние на генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова произтича от международно разследване по Проект за докладване на организираната престъпност и корупция, наречено "Азербайджанска пералня". Вестниците "Монд", "Зюддойче цайтунг", "Гардиън" и още осем издания, сред които българският сайт "Бивол", разобличиха "дипломацията на хайвера", следвана от Азербайджан в Европа за лъскане на образа на клана на президента Илхам Алиев, обвиняван в ограбване на държавни средства и задушаване на всякаква критика. 

Проучени са 16 000 банкови транзакции за близо 3 млрд. евро. Бившият председател на групата на ЕНП в ПАСЕ Лука Волонте (Италия) е получил 2 млн. евро за своята фондация. Германският депутат от ХСС и бивш министър Едуард Линтнер е сложил ръка на повече от 900 000 евро. От списъците излиза също името на Калин Митрев, който от 2014 г. е за втори път представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, а през периода 2012-2014 г. е получил от Азербайджан 425 000 евро като член на консултантската компания на братята Милен и Георги Велчеви "Делта кепитъл интернешънъл" АД. Разследването прави препратка от него към съпругата му Ирина Бокова, защото през 2010 г. тя е наградила със златен медал "Моцарт" съпругата на Илхам Алиев - Мехрибан. Обикновено наградата се присъжда на композитори и изпълнители, а Мехрибан Алиева се изявява като организатор на музикални събития. Издания смятат, че това е било търговия с влияние. Митрев признава за получаването на парите, но настоява, че са придобити чрез законни консултантски услуги преди заминаването му на работа в Лондон, че ги е декларирал и платил данъци в България, и отрича да е бил в конфликт на интереси.

Ирина Бокова също отрича да е била повлияна от бизнеса на мъжа си, за да фаворизира режима в Баку. През 2012 г. тя връчи Световната награда за свобода на печата "Гилермо Кано" на азербайджанския журналист и активист за човешки права Ейнула Фатулаев (лежал 4 години в затвора до 2011 г.), а през миналата година даде същата награда на една от най-смелите критички на клептокрацията в Баку Хадиджа Исмаилова. Заради своите остри коментари и разследвания Исмаилова бе осъдена през септември 2015 г. на 7 години затвор. Тя бе удостоена на 3 май 2016 г. на Международния ден за свобода на словото с наградата на ЮНЕСКО (25 000 долара), а две седмици по-късно (на 25 май) бе пусната от затвора, след като под международния натиск режимът намали присъдата й наполовина и я трансформира от ефективна в условна.

Фактите съществуват на сайта на ЮНЕСКО, но неизвестно защо са пренебрегнати от разследващите журналисти по аферата "Азербайджанска пералня", които настояват, че голяма част от плащанията до политици и други влиятелни лица са правени с цел снизхождение тъкмо когато Азербайджан е бил обект на критики заради арестуването на правозащитници и журналисти, опониращи на властта. "Гардиън" и "Зюддойче цайтунг" са получили след запитвания писмени отговори от Ирина Бокова, но тя заяви пред "Сега", че са ги отразили частично. 

Сайтът "Бивол" обръща внимание на друг факт: "На 22 октомври 2013 г., Ирина Бокова открива в седалището на ЮНЕСКО в Париж фотоизложба, озаглавена "Азербайджан - земя на толерантността". Изложбата е организирана от Фондацията "Гейдар Алиев", председателствана от първата дама Мехрибан Алиева - почетен посланик на ЮНЕСКО. Това културно събитие има за цел да изгради позитивен имидж на режима в Баку пред западните партньори и да затъмни критиките за нарушаването на човешките права, които са многобройни и стават все по-скандални." Изложбите в ЮНЕСКО обаче не са дело на генералния директор, защото страните членки сами организират и финансират културните си прояви, които са десетки всяка година. Никой не е поставял под съмнение, че Азербайджан също има такова право и няма как да му бъде отказано, освен ако страната не бъде изгонена от ЮНЕСКО.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...