Още през 2020 г. населението на в България се очаква да бъде под 7 млн. души, а между 2035 и 2040 г. ще бъде под 6 млн. души. Границата от 5 млн. души се очаква да бъде достигната през 2060 г. Това стана ясно от доклада за прогнозите на Икономическия и социален съвет на ООН, съобщи btv.bg.

До 2100 г. живеещите в страната ще бъдат 3.85 млн. души. Това обаче са средните прогнозни стойности, като докладът предоставя и други, които са песимистични и оптимистични.

Според най-лошата прогноза за страната ни населението в началото на следващия век ще бъде едва 2,8 млн. души. Най-оптимистичната пък предвижда в България към 2100 г. да живеят 4,9 млн. души.

Сега населението на Земята е 7.6 млрд. души, през 2030 г. то ще бъде увеличено на 8.55 млрд., през 2050 – на 9.77 млрд., а през 2100 – на 11.18 млрд. души.

До 2025 г. Индия ще измести Китай като най-населената страна в света, като в двете държави ще живеят респективно 1,45 и 1,42 млрд. души. Населението на Индия ще продължи да нараства до 1,68 млрд. души през 2060 г., за да достигне 1,51 млрд. души през 2100 г.

Китайското население ще започне да намалява през 2035 г. и до края на века ще достигне 1,02 млрд. души.

През 2050 г. челната петица на най-населените държави в света ще бъде допълнена от Нигерия, САЩ и Индонезия. В топ 10 ще бъдат още Пакистан, Бразилия, Бангладеш, Демократична република Конго и Етиопия.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...