Десет български учени получиха  наградите за наука „Питагор“. Носителите на приза бяха избрани сред 41 постъпили предложения в категориите: за млад учен, за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки, за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки, за успешен ръководител на международни проекти, за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати, за фирма с най-много инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, както и за значим принос на български учен, работещ в чужбина. Тази година журито реши да не присъжда наградите за цялостен принос в развитието на науката и за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки. Постъпилите три предложения не покриват изискванията за получаване на отличието.

Голямата награда „Питагор“ за млад учен беше присъдена на гл. ас. д-р Теодора Чамова и д-р ас. Кирил Христов. Те получиха статуетката „Питагор“ и парична награда от 11 000 лв. Гл. ас. Чамова е специалист по нервни болести към Клиниката по нервни болести в Университетска болница „Александровска“ и главен асистент към Медицински университет-София. Д-р Христов е асистент в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. Журито присъди и поощрителна награда за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки на гл. ас. д-р Благовеста Николова. Тя получи грамота, плакет и парична награда от 2000 лв.

Двама са победителите и в категорията за утвърден учен в областта на природните инженерни науки - проф. дхн Тодор Дудев и проф. дхн инж. Иво Грабчев. Проф. Дудев е ръководител на катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ във Факултета по химия и фармация, а проф. Грабчев – на катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ в Медицинския факултет на Софийския университет.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки беше присъдена на доц. д-р Андрей Чорбанов, който работи в областта на експерименталната и приложната имунология. Той е първият български учен, който получава тази награда за втори път. Отличието за успешен ръководител на международни проекти отиде при доц. Д-р Цанко Гечев - директор на новосъздадения по програмата Хоризонт 2020 Център за растителна системна биология и биотехнология в Пловдив. Отличието „Питагор“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати беше присъдено на колектива от Института по механика на БАН с ръководител проф. д-р Костадин Костадинов, а наградата за значим принос на български учен, работещ в чужбина, взе проф. дфзн Сергей Петков от Висшата международна школа за авангардни изследвания в италианския град Триест.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...