Руският художник Пьотр Павленски е получил политическо убежище във Франция. Новината разпространи агенция AFP на страницата си в „Туитър“.

В същото време юристът Дмитри Динзе, защитаваш интересите на Павленски, заяви в четвъртък (4 май) пред ТАСС, че не разполага с информация за получено убежище. 

„На мен засега нищо не ми е известно, Пьотр на нас нищо не е казал“, заявява адвокатът.

На 7 април стана ясно, че Федералната служба не разрешава на Павленски да напуска Русия. Причината е неплатената глоба от 500 хил. рубли, която художникът трябва да плати заради подпалването на входа на сградата на ФСБ на ул. „Лубянка“.

На 16 януари Павленски оповести, че напуска Русия с жена си Оксана Шалигина и двете им дъщери. Именно тогава художникът обяви, че ще поиска политическо убежище във Франция и разкри, че той и жена му са заподозрени в сексуално насилие. Същият ден от следствието потвърдиха, че извършват проверка срещу художника и жена му в опит да изнасилят актрисата Анастасия Слонина.

ПЬОТР ПАВЛЕНСКИ (33) е известен художник акционист, издател на сп. „Политическая пропаганда“. Целта на изданието е да се бори срещу културния шовинизъм, който е внедрен в държавата от нейния идеологически апарат.

Павленски е известен най-вече с политически насочените си акции. Първата му - „Шев“, е проведена на 23 юли 2012 г. и е в подкрепа на феминистката пънк групата „Пуси Райът“ по време на съдебното дело срещу нея. Тогава Павленски зашива устата си с груб конец и стои на стачен пост близо на Казанската катедрала в Санкт Петербург. Полицията го арестува и препоръчва психиатър да го прегледа. След като е признат за вменяем е освободен. 

„Заших устата си пред Казанската катедрала, за да покажа позицията на съвременния художник в Русия: забрана за публичност. Бях отвратен от заплахите в обществото, от масовата параноя, която виждам всеки ден навсякъде… Нямах намерение да съм оригинален… Този жест отразява точно моята позиция“, разказа Павленски.

Една от най-смелите му акции е озаглавена „Заплаха“. На 9 ноември 2015 г. в 01:15 ч. залива с бензин вратата на „Лубянка“ – бившата централа на КГБ, а сега – ФСБ, след което си запалва цигара и пали вратата. Пушейки изчаква да бъде арестуван. Задържан е след 30 секунди. Ето и негово обяснение:

„Горящата врата на Лубянка – това е ръкавица, която подхвърлям към обществото в лицето на терористичната заплаха. Федералната служба за сигурност работи с методите на терора и държи под страх 146 млн. души. Страхът превръща свободните хора в сплъстена маса от разнородни тела. Непосредствена заплаха е надвиснала над всеки, който е в обсега на наблюдение, подслушване и граничен паспортен контрол. Военните съдилища ликвидират всички прояви на свободна воля“.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...