РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ,

 offnews.bg

Това е проект финансиран от държавната Българска банка за развитие (ББР), чрез държавно гарантиран заем. Ако санирането се плаща само през бюджета, това е доста сериозен разход, като данъчните приходи ще върнат не повече от 20% от стойността на проектите.

Не могат да се ползват пари по линия на еврофондовете, предоставени от ЕС до 2020 г. Така че така нареченото безплатно саниране може да разчита главно на национално бюджетно финансиране чрез държавни дългове. Всъщност програмата, която вече се изпълнява, се финансира основно от данъкоплатеца, който не знае, че финансира "безплатно" саниране.

Не знае и че сумата вече е умножена по две - от 1 милиард лева бе увеличена на 2 милиарда лева. Първо ББР се финансира от чужбина чрез държавна гаранция, после ББР отпуска финансиране на жилищните блокове, а накрая се активира държавната гаранция и данъкоплатците плащат на ББР, която връща ресурса на чуждите кредитори. Видно е, че държавата плаща изцяло за санирането, като ББР е просто разпределител на парите, които после данъкоплатците връщат. Така българските данъкоплатци финансират една програма, която е уж извън бюджетните разходи, но през ББР това са пак държавни пари.

Единствените печеливши са строителните фирми изпълнители. Те получават пари за сметка на всички нас, които ни карат да вярваме в безплатния обяд на тази програма.

Такова нещо като безплатен обяд, даден от държавата няма. Във всеки случай няма нищо общо и с енергийната ефективност.

Естествено е, че строителните фирми-изпълнители са близки до управляващите и не са случайни.

Злоупотреби има, раздуват се цените, използват се материали с по-ниско качество, пести се и от тях, както и изпълнението е “колкото да се не разпадне веднага”.

Корупцията е налице, защото фирмите, които извършват санирането на сградите са избрани не по качеството на тяхната работа, а по това колко рушвет са дали под масата на съответните чиновници.

Безплатното саниране не е нищо повече от поредния държавен разход с парите на българските данъкоплатци..

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...