Post-truth (пост-истинен) е думата на 2016 г., съобщиха учените, работещи върху Оксфордския речник. "Дневник" обясни, че прилагателното означава, че обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение, отколкото емоционалните призиви и личните пристрастия.

Употребата на post-truth в англоезичния свят е скочила с близо 2000% в сравнение с 2015 г. и се употребява най-често във фразата post-truth politics и в контекста на изборите в САЩ и референдума за Брекзит. Учените отбелязват, че думата е пример за разширеното значение на представката post, която вече далеч не означава само "след". В случая тя по-скоро маркира принадлежност към епоха, в която истината е маловажна или незначителна.

"Post-truth е идея, чиято лингвистична основа става все по-стабилна от доста време насам, и сега се разгоря заради възхода на социалните медии като източник на новини и растящото недоверие към фактите, предлагани от върхушката", пояснява президентът на Oxford Dictionaries Каспър Гратуол пред "Гардиън".

В сегашния си смисъл думата е използвана за пръв път през 1992 г. в есе на сръбско-американския драматург Стив Тесич в списание The Nation. Коментирайки войната в Залива и аферата "Иран-Контра", той пише:

"Ние като свободни хора свободно избрахме да живеем в пост-истинен свят."

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...