ИВАН ФИЛЧЕВ, „Фейсбук“

Преди два месеца напуснах "Стандарт", защото не ми плащаше заплатата, за която се бяхме договорили. Уви това в България не се случва само в мините и шивашките цехове. "Най-българският вестник", както го нарича главната му редакторка, който организира нон стоп безсмислени кампании с единствена цел да дере пари, не плаща на служителите си не от вчера.

По ирония на съдбата това се случва в държава, в която в Кодекса на труда няма и запетайка в полза на работодателя. Случва се с журналисти, чието призвание по принцип е да търсят истината и да се борят за справедливост.

Не пиша това, защото ми е скучно или пък защото искам да си спомням за бившия си работодател, а тъй като цивилизованите средства да си получа неизплатените заплати вече са на привършване.

Днес, 25 октомври 2016 г., „най-българският вестник" продължава да ми дължи заплати за май, юни, юли и август. Лъжат, мажат и носят от 100 кладенеца вода, за да ми обясняват, че имат финансови затруднения и не могат да се издължат. В същото време обаче не слизат от служебните автомобили, ядат по кръчмите около Военна академия, а пък на качеството на живот на някои могат и западняци да завидят.

На никого не пожелавам тази ситуация. Представете си да затънете в заеми, не защото не работите, а защото някой е решил, че няма да ви плаща. После си търсите парите. В повечето случаи ви отговарят през смях, че няма такива и ще има в петък. В петък ви се смее банкоматът.

Междувременно те раздават пари в брой на клетниците, които са останали там, но за "предателите" няма. Разчитат, че никой няма да говори за това. Убедени са, че служителите им са смотани и не им стиска да надигнат глави. Превърнали са група хора в съвременни роби, за което вина имат и те, но това е друга тема.

Възпитанието, търпението и цивилизованите методи в този случай не помагат. Затова се обръщам към вас с молба за помощ и съвет. Какво трябва да направя, за да получа онова, което съм си изработил? Трябва ли да отида с туба бензин пред редакцията на в-к "Стандарт" и да спретна едно огнено шоу, за да може циркът да е пълен? Трябва ли да удуша някоя от секретарките на Славка Бозукова, чиито лъжи и простотии понасям стоически? Трябва ли да изкарам всички кирливи ризи по жълтите вестници, за които и хонорар ще получа?

Споделете този пост! За безобразията на тези хора трябва да се знае. И всеки път, когато мернете "Стандарт" по сергиите или в интернет, си спомнете какво съм написал.

За съжаление всичко това се случва през 2016 г. в страна член на Европейския съюз, в един голям национален ежедневник. Ако на лъжата краката наистина бяха къси, не ми се мисли по какво трябваше да ходите, госпожо Бозукова!

Текстът е публикуван на сайта на СБЖ

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...