purvite7.bg

Децата трябва да се научат да са мокри, да им е студено и да се справят с това, казва Джейн Уилиамс Зигфридсен в разказ за опита си в горски детски градини на Дания, станали особено популярни напоследък. 

Само, които е правил кюфтета от кал в детството си, той може да разбере удоволствието от подобен подход в образованието.

Джейн Зигфридсен попада в Дания преди 23 години с група студенти, които посвещават времето си на ранното предучилищно обучение. „Бяхме чували толкова много за датските детски градини и исках да видя с очите си какво е толкова специално при тях“, спомня си тя.

„Първата детска градина, която посетих, беше в покрайнините на града. В нея нямаше нищо различно, освен факта, че там нямаше никой!“

Джейн намира децата и възпитателите им в близката горичка. Децата, напълно необезпокоявани се катерят по дърветата, тичат на воля и дори дялат пръчки с ножове, при това със завидна увереност, доволни, щастливи и най-вече спокойни и уверени.

Възпитателите също присъстват в тази картина без притеснения и тревоги. Въпросът е как е възможно това?

Оказва се, че децата са доста сръчни в това, което правят, а педагозите им имат доверие и се отнасят към тях като към добре подготвени възрастни с чувство за сътрудничество и работа в екип на различните възрасти.

Джейн Зигфридсен вече 19 години работи и живее в Дания, и определено вече има смелостта да каже,  че напълно разбира и цени особено този педагогически подход, при който децата се обучават и развиват на открито.

Макар да изглежда забавно, това обаче съвсем не е толкова лесно и педагозите и родителите трябва да имат много ясното разбиране за това какво се случва във всеки един момент, така че, да могат да се включат в процеса на обучение и възпитание на децата.

Датският опит получава широко разпространение през последните 14 години, най-вече чрез курсове за представители от различни страни, сред които от Австралия, Китай, Великобритания, САЩ, Южна Америка, Канада и Гърция.

Най-често изпитваните чувства при сблъсъка с датския метод е смес от страх и очарование, а мнозина казват, че този опит е променил живота им изцяло.

Това, което обаче се случва в Дания, не може да бъде лесно интегрирано в обучението на деца от други държави, най-вече поради културни, обществени и екологични различия, но някои практики биха могли да се приложат успешно.

Много учители, видели какво правят предучилищните педагози в Дания се вдъхновяват и събират смелост да излязат със своите възпитаници извън затворените помещения на детските градини.

Редица специалисти по детска и предучилищна педагогика признават огромните ползи за децата от времето, прекарано сред природата, на открито. На първо място мозъкът на тези деца се развива и работи по-добре, скелетът и мускулатурата също, а социалните умения се развиват на по-ранен етап от развитието на децата, което определя социалното благополучие на всяко дете. Не на последно място, децата, отглеждани по този метод са няколко пъти по-здрави от връстниците си, посещаващи обикновени детски градини.

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...