ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН България

Казват, че демокрацията, която наследихме от древните гърци, имала този недостатък да позволи на важни постове да бъдат издигани и недостойни хора, които са дори и за затвора. Ние, българите, се убедихме това – имаме немалко такива и още ги търпим, вече три десетилетия, но нали сме търпеливо племе и сме били цели петстотин години без свобода и  демокрация… А в Елада, родината на Демокрацията, дори по времето на своя мандат, политиците не са били недосегаеми като нашите днес,  можело е да бъдат съдени или поне отстранявани!

Както е известно, неправителствената организация  Transparency  International всяка година публикува отчет за корупцията на правителствено ниво, та се вижда, че ние сме сред световните шампиони, заедно с повечето от страните от Третия свят. Особено през последните 12 години, когато ни управляваше официално една партия, а друга, макар и в сянка, беше в нейна помощ, та и тя доста ни навреди. Напоследък ни алармираха и от Магнитски, та и там се оказа, че сме били сред първенците!

Но както казваше британският политик Уинстън Чърчил: „Демокрацията е най-лошата политическа система, ако изключим всички други!“. Тя, всъщност, единствената възможност да направи живота ни справедлив и поносим. Но за съжаление, както се убедихме от този кратък и горчив наш опит досега, в сферата на корупцията политиците са доста по- бързи и сръчни, от обществото. И докато то се събуди и осъзнае а ние, реагираме късно и често пъти губим. Да, тези 12 години бяха рекордни по своя грабеж, корупция, рушене!

Да, във вируса на властта има и нещо отровно, зловещо. Мнозина от нашите управляващи досега, само като ги видим и сравним фотографиите им отпреди 30 години с днешните, имат вече съвсем друго излъчване. Нагло, властно, алчно!  Тези хора имат само една грижа, една единствена цел: властта и собственото си обогатяване. Разбира се, не и напредъка, просперитета на държавата и хората, които са ги избрали. Нима могат да бъдат толкова глупави! И като ги погледнеш отблизо, виждаш, че просто лицата и маниерите им са променени. Повечето от тях са и затлъстели.

Да, те се промениха, но не и към добро. Сега при поредицата от безплодни (разбира се, но наша вина!) избори, те обещават, кълнат се, лъжат, нападат грубо опонента си и просто не са в състояние да се засрамят и оттеглят, дори когато са изобличени в корупция и за нанесени вреди на държавата и народа.

И странното е, че ние отново гласуваме за същите тези хора и за тези вече провалили се партии. Просто не мога да си обясня това, освен с робския манталитет на мнозина от нас. Говоря с много хора и немалко от тях казват: „Няма да гласувам!“ „Защо да гласувам?“ „Никой не ми харесва!“

И така стигаме де един затворен кръг, по-точно до дъното.

Ние все още, въпреки свободата, не сме изградили своето гражданско общество. Нашите големи народопсихолози: Иван Хаджийски, Константин Гълъбов, Тодор Панов, Антон Страшимиров, Иван Шишманов са напълно прави: ние, българите, за разлика от повечето европейски народи имате един голям недостатък – страдаме от хронична  несговорчивост. Да, този недостатък е всъщност много стар, но той се засилва особено през време на робството, защото и тогава, както преди, българинът е нямал държава, нямал е възможност да живее свободно и обединено, да решава сам, по своя воля, съдбата си. 

И както твърди проф. Константин Гълъбов: „При българина, от обществените работи , у него не се създава, както у другите европейски народи, гъвкавостта да вмества своята воля сред волите на другите - да я уеднаквява с тях...”

Затова за обща, народополезна работа, видяхме и при демокрацията, че не ставаме. Просто не ни бива. Затова и в политиката ни е толкова трудно. Нашите партии се създават с ентусиазъм, с надежда и скоро се разцепват заради борбите за власт и лидерство. Ето и една от причините за неуспеха на последните избори на втората политическа сила. Освен другите и груби тактически грешки. Изобщо, неуспехът на партиите у нас се дължи до голяма степен и на тази причина. Нашите  политически лидери се считат за пълновластни на своите партии избиратели. А за повечето от тях властта е цел за обогатяване, направо за грабеж. В това отношение ние сме шампионите на ЕС. Но, всъщност, властта у нас е в ръцете на неколцина олигарси, на няколкостотин корумпирани чиновници и на бивши и настоящи служители от тайнитеслужби. Споменах „тайните служби“, да, на последните избори БСП предложи цял куп бивши агенти на ДС за депутати!.

През 1992 година в Италия, родината на мафията, се проведе мащабната операция „Чисти ръце“. Бяха затворени и осъдени повече от 6000 души, разформировани и забранени две политически партии и страната тръгна вече по нов, по-чист път. А у нас, трябва законът Магнитски да ни посочи престъпниците, а прокуратурата да продължи да ги укрива и да се заминава с дребни дела при тази невероятна корупция и престъпност!

И най-срамното е, че когато отделен слой или професионален синдикат протестира, останалите мълчат и гледат отстрани вместо да го подкрепят. Стачкуват учители, медицински сестри, миньори, шофьори, музиканти, лекари, но всички поотделно. Затова и нищо не се получава. Ето в далечно Чили вдигнаха цените на билетите на градския транспорт и се вдигна цялата страна. Да не говорим за протестите по повод пенсионната реформа във Франция… А у нас?!  И властта и особено една партия със своя несменяем лидер,  се крепи точно на това „разделяй и владей”! И докога?! И дано някой ден, все пак, да го изградим това дългоочаквано и мечтано гражданско общество. Ако не ние, нашите деца и внуци, доколкото ще останат тук.. И да не забравяме старата мъдрост: „ЗЛОТО УСПЯВА САМО, КОГАТО ДОБРОТО БЕЗДЕЙСТВА!“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина