DW

Без значение дали става дума за ваксини, климатичните промени или ГМО - някои научни теми провокират противоположни и твърде крайни мнения. Но как хората оформят толкова категорични позиции, когато става дума за въпроси, свързани с научни резултати? 

По-слабо образованите отричат научно доказани резултати

В научното издание "PLOS Biology” екип от учени обяснява, че хората с малко специализирани знания е по-вероятно да отричат открития от гореописаните изследователски области. А хората, които имат категорична позиция „за“ или „против“ научните доказателства, обикновено смятат, че техните собствени познания са на много високо ниво.

Анкетираните 2000 британци са били помолени да оценят своето отношение към науката и собствените си познания в областта на генетиката. Учените установяват, че хората с най-категорични позиции - било то в подкрепа или срещу научните открития - са именно онези, които дават най-висока оценка на собствените си знания по темата.

Високото самочувствие е свързано с категорични мнения

На участвалите в проучването са били показани твърдения, на които да отговорят с вярно или невярно. Сред тях са такива: “Яденето на генно модифицирани плодове може да промени човешките гени”, “Всяка радиация е предизвикана от човека”, “Доматите не съдържат генетичен код, той е наличен само в генно модифицираните домати”.

“Установихме, че категоричните мнения вървят ръка за ръка с високи оценки за собствените познания в научните области”, обяснява съавторът на проучването Лорънс Хърст. В това има психологическа логика, твърдят учените - за да имаш категорична позиция, трябва да вярваш силно, че си наясно с основните факти.

Не може да се генерализира

Това обаче не означава, че хората с крайни мнения действително разполагат с основните знания. Анализът доказва, че онези, които най-често са негативно настроени към научните открития, обикновено имат ограничени познания по въпроса. Резултатите от проучването обаче не могат да се използват за генерализации, уточнява екипът учени. Все още не е ясно до каква степен субективните разбирания дават отражение върху научните теми.

Според Ева Том от Университета в Ерфурт настоящите резултати потвърждават и друго: "Последица от надценяването на собствените знания по отношение на науката може да бъде, че човек се доверява на съмнителна информация от съмнителни източници", обяснява тя.

Трябва да се достигне мълчаливото мнозинство

В анализа, в който участва Том, авторите стигат до заключението, че комуникационните кампании по научни теми трябва да се съсредоточат върху достигането на мълчаливото несигурно мнозинство, а не върху убеждаването на шумното малцинство.

Както посочва Ева Том, важно е също така да се вземе предвид разбирането на хората за науката: "Какви представи имат те за това как се създава научното знание, как учените дискутират помежду си или как изглеждат научните стандарти?" Адекватната представа за науката включва познания за несигурността на научните открития и за научните противоречия.

Липсата на такива познания може да бъде причина за развитието на негативно отношение. "Противоречията и промените могат първоначално да предизвикат безпокойство. Но те са и израз на факта, че науката се развива", казва изследователката.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Паметта си противоречи, но е такъв инат, че винаги получава своето.“

Гюнтер Грас, германски писател, роден на 16 октомври преди 99 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина