„Ако нещо съжалявам и дълбоко страдам, това е, че животът ми мина в кочина! Това е непоправимото. Как ще се оправи Слънчев бряг? Строим безсмислици, създаваме неконкурентни неща. Тогава излиза един голям въпрос - защо живеем и продължаваме да живеем.“
„Двайсет и пет години преподавах, достатъчно е времето, за да разбера това! Нямат литературна подготовка, не притежават способност за анализ. Можеш да се търкаляш от смях, става ти чак неудобно! На кого да преподаваш! Реших да се откажа. Да не говоря, че никакви пари не взех, пък и сега няма да взема. Какво, самарянин ли да бъда?“
„Киното престана да се занимава с малкия човек. Сега има бандити, убийци, Брус Уилис, мафиоти! Измести се центърът - не е човекът, а тези, които го командват. Те са героите!“
„Трябва да имаш особен талант, в който основното е импровизацията, а след нея - чувството за мярка. Аз се възхищавам от Дейвид Летърман и го гледам всяка вечер. Той е върхът! Умирам от смях как подхожда по различен начин с всеки.“
„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
„Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка...“
„Ако си кажете: „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.“
„Ало, чичо, защо кашляш?" - телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.
„Икономията е майка на мизерията.“
„Ако се опиташ да се бориш, защитен винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?“
„Ненавиждам безумните риалитита по родните телевизии. Да им гледам аз задниците в кенефа, как се бият, как се карат – за да може един Станчо или Пенчо, който иначе не умее нищо друго на този свят, да спечели едни пари. Друга причина няма – ако има, съм готов да простя.“
„Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.“
„Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем."
ТОДОР КОЛЕВ - български актьор, роден на 26 август 1939 г. Един от най-обичаните български артисти, оставил дълбока следа в театъра и киното. Участвал е в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“, „Топло“. Преподавал еактьорско майсторство в НАТФИЗ. През 1999 г. е публикувана книгата му „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“, превърнала се бестселър за българските стандарти. Умира от рак на 15 февруари 2013 г.
