„Единствено съзнанието може да преобрази този свят.“

„Красотата не принадлежи никому.“

„Красотата е смърт.“

„Прекалено много мислиш за себе си, момче. И затова обръщаш такова внимание на дефекта си.“

„Истинската красота е нещо, което напада, надвива, ограбва и накрая разрушава.“

„Грешат тези, които смятат, че мечтите са игра на интелекта. Не, мечтите са точно противоположното – бягство от разума.“

„Имаме глупостта да смятаме, че  дори за най-малкото парченце блаженство непременно ще трябва да платим, и то висока цена.“

„Когато тишината продължи дълъг период от време, тя придобива изцяло ново значение.“

„Миналото винаги ни дърпа назад. То е пълно с не много на брой, но много мощни пружини, които като се разпънат, ни изстрелват в бъдещето.“

„Хората обичат винаги по-силно тези, които изобщо не им подхождат. Това е особено вярно за жените.“

„Истинската болка никога не се усеща веднага. Тя прилича на туберкулозата – когато човек забележи първите й симптоми, това значи, че болестта е достигнала почти последния си стадий.“

Когато планираме щастие за някой друг, ние безсъзнателно му приписваме това, за което сами сме мечтали, като смятаме, че осъществяваме неговите щастливи надежди.

„През целия си живот съм бил наясно, че противоречието е в самото естество на моето съществуване“.

 „Да притежаваш като даваш свобода е тайна на собствеността, непозната за младостта“.

ЮКИО МИШИМА – японски писател и драматург, роден на 14 януари 1925 г.  Той е един от най-ярките представители на втората вълна на следвоенна японска литература.  Три пъти е номиниран за Нобелова награда. Смятан е за един от най-значимите японски писатели от втората половина на ХХ век. През 1988 г. издателство "Синтеса" учредява наградата „Юкио Мишима“. Става известен с романа си „Изповед на маската“. Автор е на 40 романа (15 от които са екранизирани приживе), 18 пиеси, десетки сборници с разкази и есета, пише и киносценарии.

На 25 ноември 1970 г. Мишима и четирима негови млади последователи от „Обществото на щита“, въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националната отбрана в Токио и се опитват да вдигнат бунт срещу „твърде мирната конституция“. Мишима произнася едночасова реч пред хиляди военнослужещи, планът му се проваля и той се самоубива, извършвайки сепуку.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Качествата на цигулката са много по-богати, отколкото са си мислили, мислят и ще мислят всички наши предшественици и последователи.”

Николо Паганини, италиански цигулар, роден на 27 октомври преди 244 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...