„Всеки човек има своя житейска трагедия. Моята трагедия е решението за стана цигулар виртуоз. На 15-годишна възраст в продължение на 10 години свирих на цигулка почти непрекъснато, от сутрин до вечер. Ненавиждах перото и мастилото, предпочитах елегантен костюм. Моето пристрастие към цигулката продължи дълго време и ми стана много тъжно, когато открих, че съм започнал твърде късно, за да направя кариера на виртуоз. Бях на тази възраст, когато се гонят химери и до последната минута избягвах да погледната истината в очите.“

„Както винаги, бях затрупан от непреодолимото отвращение към „съвременните тенденции“. И оттук възникна чувството ми за самота и изолация.“

„Докато повечето съвременни композитори се занимават с производство на коктейли от всякакъв вид, аз предлагам чистата студена вода.“

„Северна елегия може да се нарече тази музика в сумрачен, меланхоличен тон, който отразява печалните размисли на финландските патриоти върху участта на родната им земя.“

„Не обръщайте внимание на думите на критиците. Не забравяйте, че на критик никога не издиган паметник.“

„За мен музиката е като красива мозайка, създадена от Бог. Той взима всички парчета в ръцете си, хвърля ги на света, а ние трябва да създадем картина от тези парчета.“

„Музиката е нещо автономно и много по-богато. Музиката започва, където възможностите на езика свършват. Ето защо пиша музика.“

„Музиката е на по-високо ниво от всичко останало в този свят.“

„За миг Бог отваря вратата си и Неговият оркестър свири Петата симфония (Бетовен).“

„Трябва да се събирате с бизнесмени и с тях да си говорите, артистите говорят само за пари.“

„Често ръководя оркестър в съня си; моите оркестри са толкова големи, че задните стойки на виолите изчезват в хоризонта. И всичко е толкова красиво.“  

„Всички лекари, които искаха да ми забранят да пуша и да пия, са мъртви.“

„Преди милиони години, в моите предишни инкарнации, сигурно съм бил свързан с лебедите ... защото все още чувствам афинитет към тях.“

ЖАН (ЯН) СИБЕЛИУС – финландски композитор, роден на 8 декември 1865 г. Считан е за основател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „Финландия“ (1899), „Дъщерята на Севера“ (1906), „Тапиола“ (1926); концерт за цигулка и оркестър (1903). Автор е и на 4 легенди от финландския народен епос Калевала (между тях „Туонелският лебед“, 1893 г.), на сюити, песни и др. В негова чест в Хелзинки има издигнат паметник. Умира на 20 септември 1957 г.