„Всяка истина преминава през човешкия ум през три стадия: отначало - „Каква глупост!“. След това - „Тука има нещо!“. Накрая - „Та кой не го знае това?“

„Истинското щастие всеки си изгражда сам, като чрез чувствата си стане независим от съдбата.“

„Щастието ни зависи в по-голяма степен от това, как посрещаме събитията в живота си, отколкото от природата на самите събития.“

„Принципът надживява всички.“

„Природата разкрива своите тайни и красота само на тези, които могат да ги разберат.“

„Вековете са минути във великия процес на човешкото развитие.“

„Ние все още сме далеч от времето, когато ще стане възможно да обединим всички наши сетивни съзерцания в едно понятие за природата.“

„В скръб, в нещастие, утешавай се с мечтите си.“

„Всеки трябва да има смелост да отстоява своите убеждения.“

„Идеята е единственото нещо, което никога не умира.“

„Жените всъщност са по-близо до човешкия идеал отколкото мъжете.“

„Знанието винаги е предхождано от предположение.“

„Много неща умеят тези, които много разчитат на себе си.“

„Първото и най-важно нещо в живота е да се опитате да се владеете.“

„Либерал може да стане министър, но това не означава, че той ще бъде либерален министър.“

АЛЕКСАНДЪР ФОН ХУМБОЛТ - германски географ и пътешественик, роден на 14 септември 1769 г. По-малък брат е на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт. През 1799 г. започва прочутото му пътуване до Южна Америка, заедно с френския ботаник Еме Бонплан, което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва карти, прави проекти и чертае профили на местности, открива 6 000 растения, от които около 3 000 са съвсем нови видове, пътува сред тропическите гори, плава по бурни, пълни с крокодили и пирани реки, мръзне по планински върхове, спуска се в кратери на вулкани, наблюдава земетресения и метеоритни дъждове. Въвежда нов раздел в географията „география на растенията“. Открива бифуркация на реката Касикияре в Гвианска планинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Описва студеното Перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название - Хумболтово течение. Основната му заслуга обаче се заключава в това, че той открива за хората великолепния свят на географията като обект на многочислени научни дисциплини, събрани в едно цяло – науки за Земята. Методите му за полеви географски изследвания са образец за всички научни експедиции провеждани от различни изследователи през целия ХІХ век.

Умира на 6 май 1859 г.