„Хората, способни да се изправят срещу смъртта с достойнство, често не са тези, които сме очаквали.“

„Моята жена е дъщеря на Ева и тя не обича змията.“

„Ние никога няма да сме в състояние да разберем света, в който живеем – неговото минало, настояще и бъдеще, ако не забравяме, че раят и адът са вътре в нас.“

„Чудовищата съществуват, но те са прекалено малко, за да бъдат опасни. По-опасни са обикновените хора – изпълнители, които вярват и действат без да задават въпроси.“

„Постоянно ме изумява нехуманността на хората към хората.“

„Тези, които отричат „Аушвиц“, са готови да го издигнат отново.“

„Колко само е важно в живота не само да си силен, но и да се чувстваш силен, да си открил себе си поне веднъж!“

„Той можеше едва да чете и пише, но сърцето му говореше езика на доброто.“

„Целта в живота е най-добрата защита срещу смъртта.“

„Врагът, който съзнава грешките си, вече не е враг.“

„Нашето невежество ни позволи да оцелеем, както все едно си в планината, държиш се за въже, което всеки момент ще се скъса, но понеже не го знаеш, се чувстваш сигурен, защото си се хванал за него.“

„Една страна е толкова по-цивилизована, колкото законите й се грижат слабия да не стане прекалено слаб, а силния – прекалено силен.“

„Днес мисля, че след като „Аушвиц“ е съществувал, никой в нашата епоха няма право на говори за Провидението.“

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

ПРИМО ЛЕВИ – италиански писател и преводач, роден на 31 юли 1919 г. най-значимата му творба е „Периодичната система“ (1975). През 2006 г. Кралският институт на Великобритания избира именно нея за най-добрата научна книга, писана някога, като я предпочита пред ред фундаментални научно-популярни четива, включително „Пътешествие около света с кораба Бигъл“ на Чарлз Дарвин и „Себичният ген“ на Ричард Доукинс. Примо Леви е автор и на преводи на Хайнрих Хайне, Ръдиард Киплинг, Франц Кафка и Клод Леви Строс.

Умира на 11 април 1987 г.

 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.