„Бъди цял във всяко нещо. Влагай всичко каквото си…“
„Искай малко: ще имаш всичко.
„Искай нищо - свободен ще си.“
„Не тежи да обичаш, пиеш или се усмихваш…“
„Да има несправедливост е както да има смърт.“
„Отминавам и оставам, като всемира.“
„Колко трудно е да бъдеш ти самият и единствено да виждаш видимото.“
„Споменът е предателство към природата…“
„Достатъчно е да съществуваш, за да си всецялостен…“
„Природата е части без те да имат цяло…“
"Спохождат ме такива мисли, че ако успеех да ги осъществя и да им вдъхна живот, щяха да придадат нова светлина на звездите, нова красота на света и да внесат повече обич в сърцата на хората."
„Нещата нямат значение: имат съществуване. Нещата са единственият скрит смисъл на нещата.”
„Всичко е с нас, а ние сме всичко, но каква полза от това, щом всичко е нищо?”
„Винаги съм смятал, че доблестта е да постигнеш недостижимото, да живееш където не си, да бъдеш по-жив след смъртта, отколкото приживе, накратко, да осъществиш нещо трудно, абсурдно, да преодолееш като пречка самата реалност на света.”
„Литературата е най-приятният начин да игнорираш живота.“
„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“
ФЕРНАНДУ ПЕСОА – португалски поет и есеист, роден на 13 юни 1888 г. Смятан е за един от най-значимите автори в историята на португалската литература. Известен е и с множеството си псевдоними, като само малка част от стиховете си подписва със собственото си име. Той е сред създателите на литературното списание „Orpheu“, пропагандиращо модернизма в португалския културен живот. Приживе има издадена само една книга - „Mensagem“ (1934).
Умира на 30 ноември 1935 г.
На български е превеждан най-вече от Румен Стоянов.
