„Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.“

„Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл."

„Изкуството престава да е изкуство веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство."

„Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник от настоящето време.“

„Възхищавах се на изпълнителите виртуози, но проклинах виртуозността.“

„Изкуството винаги е било перфектно огледало на обществения строй.“

„И детето, и приятелите ги обичаме само ако знаем как да обичаме. А това мъжът учи от жената.“

„Нещо, което не е вярно за момента, не може да има бъдеще.“

„Мелодията е единствената форма на музиката; музика без мелодия е немислима, а музиката и мелодията са неразделни.“

„Никога не гледайте тромбонистите, това само ги окуражава.“

„Народът е този, който се държи инстинктивно. Народът се държи несъзнателно и на това основание е естествено.“

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Вагнер има великолепни моменти, но слаби и скучни четвърт часове." — Джоакино Росини

"Музиката на Вагнер е по-добра, отколкото звучи." — Марк Твен

"Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да превзема Полша." — Уди Алън

"Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството." — Джузепе Верди, научавайки за края на именития си съперник

РИХАРД ВАГНЕР - германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, роден на 22 май 1813 г. За разлика от повечето оперни композитори той сам пише винаги и музиката, и либретото си. Първоначално си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 г. Реализира идеите си най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“. Негова е концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение. 

Умира на 13 февруари 1883 г.