„Радостта не се намира във вещите. Тя е в нас самите.“

„Музиката не може да мисли, но тя може да въплъщава мисъл."

„Изкуството престава да е изкуство веднага след като съзнанието ни започне да го възприема като изкуство."

„Творецът на художественото произведение на бъдещето е не кой да е, а художник от настоящето време.“

„Възхищавах се на изпълнителите виртуози, но проклинах виртуозността.“

„Изкуството винаги е било перфектно огледало на обществения строй.“

„И детето, и приятелите ги обичаме само ако знаем как да обичаме. А това мъжът учи от жената.“

„Нещо, което не е вярно за момента, не може да има бъдеще.“

„Мелодията е единствената форма на музиката; музика без мелодия е немислима, а музиката и мелодията са неразделни.“

„Никога не гледайте тромбонистите, това само ги окуражава.“

„Народът е този, който се държи инстинктивно. Народът се държи несъзнателно и на това основание е естествено.“

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

"Вагнер има великолепни моменти, но слаби и скучни четвърт часове." — Джоакино Росини

"Музиката на Вагнер е по-добра, отколкото звучи." — Марк Твен

"Когато слушам продължително Вагнер, ме обзема желание да превзема Полша." — Уди Алън

"Колко тъжно! Това име остави дълбока следа в историята на изкуството." — Джузепе Верди, научавайки за края на именития си съперник

РИХАРД ВАГНЕР - германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, роден на 22 май 1813 г. За разлика от повечето оперни композитори той сам пише винаги и музиката, и либретото си. Първоначално си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 г. Реализира идеите си най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“. Негова е концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение. 

Умира на 13 февруари 1883 г.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков