ЕЛИЗАБЕТ ГРЕНИЕ, DW

В днешното ни общество, което е готово бързо да отхвърли някого заради неподходящ коментар или действие, устойчивата популярност на германския композитор Рихард Вагнер запазва притегателната си сила. Неговият антисемитизъм е пословичен - писанията му за евреите и неговата музика по-късно се подемат от Хитлер и нацистите.

"За добро или за зло Вагнер е най-влиятелната фигура в историята на музиката", пише Аксел Рос в книгата си "Вагнеризмът: изкуство и политика в сянката на музикат". Книгата представлява задълбочено изследване на многостранното културно наследство на германския композитор.

"Откривателят на мита за модерното"

Вагнер е влиятелен и приживе. На него му се отдава да овладее духа на времето, в което живее. Той е определян като "Откривател на т.нар. мит на модерното", казва музиковедът Михаел Щайнбург, куратор на новооткритата изложба в Берлин, наречена "Рихард Вагнер и германското чувство".

Щайнберг отбелязва, че названието на изложбата позволява две интерпретации. Първата е, че Вагнер е накарал своите германски слушатели да "чувстват" неговите музикални произведения. Освен това им е показал как "да се чувстват германци", твърдейки, че "единствената истинска музика е германската".

Щайнберг посочва, че днешното отношение към Вагнер - независимо дали от музикална или от историческа гледна точка - позволява да бъде признат геният на композитора, макар идеологията му да се оспорва и критикува.

Отчуждението води до бунт

Първото чувство - отчуждението, е свързано с позицията, която младият композитор заема по време на тригодишния си престой в Париж от 1839-а до 1842-а. Там решава да отхвърли традициите на френската и на италианската опери и да се концентрира върху развитието на нови германски оперни традиции. По същото това време европейското общество дава израз на своето недоволство от господстващите властови структури. Времето е белязано от вълнения и бунтове.

Макар сюжетите на Вагнеровите творби да са поставени в едно митично и далечно минало, излобата посочва, че написаните преди 1848 година опери могат да бъдат разбрани и като "израз на тогавашната революционна разпаленост". Сюжетите на оперите като "Летящият холандец" и "Лоенгрин" отразяват пулса на времето: и в двете става дума за блуждаещи аутсайдери, които се надяват да се изплъзнат от общественото тесногръдие.

Артисти също участват активно в промените тогава. За да избегне арест, Вагнер бяга в Швейцария, където написва няколко есета, с които дефинира своите художествени идеали. В същото това време той създава и много музикални творби, които ще утвърдят международната му репутация. 

Принадлежността - или как се дефинира германската идентичност

Второто чувство, върху което акцентира изложбата - принадлежността - е свързано с приноса на Вагнер за дефинирането на германската национална идентичност. След обединителните войни през 60-те години на 19 век и основаването на Германската империя през 1871-а самочувствието на нацията се превръща в централен въпрос в политиката, науката и културата.

Композиторът еднозначно се вижда като олицетворение на душата на страната. В дневника си той пише следното: "Аз съм германец по същество, аз съм германският дух". Тетралогията "Пръстенът на нибелунга" дава израз на търсенето на корена на германските народни приказки и митове, които да укрепят националната идентичност.

Операта "Нюрнбергските майстори певци" прославя "Германското и истинското". Вагнер никога изрично не е определял някой от героите си като евреин, но фигурата на Бекмесер в тази опера се възприема от експерти като въплъщение на стереотипните и расистки възгледи на композитора. 

Ерос - страстта към лукса и скъпите дрехи

В раздела "Ерос" изложбата търси отговора на въпроса доколко страстта и притежанието са централни концепции както в личния живот на Вагнер, така и в неговите произведения. Композиторът е имал множество любовни връзки, бил е известен като конте, което си пада по скъпите дрехи и луксозните мебели. Макар често да е затъвал в дългове, намирал спонсори, които да го поддържат.

Но композиторът не е единственият ценител на материалния комфорт - през 50-те и 60-те години на 19 век германското население издига на пиедестал потребността от лукс, а олицетворението на този копнеж се открива от Лорелай в "Рейнско злато" до обречената любов в "Тристан и Изолда".

"Добрият и лошият Вагнер няма как да бъдат разделени"

Отвращението - четвъртото чувство, на което се спира изложбата, насочва към научните иновации от онова време във връзка със знанията за човешкото тяло. С нарастващото съзнание за важността на хигиената и здравето през 19-и век терапиите, като например балнеолечението, стават все по-популярни в Германия. Вагнер редовно ходи на такива терапии, за да се справи с многобройните си заболявания. Там намира и място за отдих.

Изображението на чистото тяло обаче се свързва с метафората за антисемитизма. Вагнер използва влиянието си, за да разпространява омраза срещу евреите. Неговото съчинение "Еврейството и музиката" е само едно от многото, в които той заклеймява еврейското влияние в обществото и в политиката.

"Добрият и лошият Вагнер няма как да бъдат разделени", казва музиковедът Щайнберг. Композиторът олицетворява и отразява най-големите постижения на Германия, както и най-обезпокоителните аспекти на германската идентичност. Поради това от него може да се научи още повече, ако се стигне до по-дълбоко вглеждане в противоречивата му личност - вместо просто да бъде отхвърлен.

Домашните пантофи на композитора

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков