„Не ми допада идеята да бъда глупак, но с времето разбрах, че понякога е необходимо.“

„Гласът е дълбоко и интимно отражение на характера.“

„Много дълго време бях груб. В онези дни, по правило, си създавах неприятности и пиянствах.“

„Харесва ми да правя неща, при които е вероятно да си счупя зъбите. Готов съм да посрещна урагана. Обичам това чувство.“

“Актьорите не са длъжни да дават интервюта. След като знаете какъв цвят са чорапите им, вие непременно ще си спомните затова следващия път, когато ги видите на екрана.“

„Мразя да правя неща, които са очевидни.“

„Мисля, че много хора са уверени, че не съм на себе си. За мен това е добра димна завеса, зад която е възможно да водя нормален живот.“

„Аз съм същия, както преди 25 години. Имам си проблеми, възходи, падения, но не и демони…“

„При мен е изключително развита способността за самоотбрана, затова за мен не е особена трудност да повярвам в това какво съм и какво не съм.“

„Животът е по-важен от филмите. Това, което виждам в моите герои, се опитвам да го видя и в живота си.“

„Възможно е да съм толкова сериозен, че да осъзнавам потенциалния абсурд на това, което правя.“

„Аз не се снимам редовно в киното… Необходимо е да се общува с хората, да се чете, да се слуша музика – така или иначе да се самозаредя. И само тогава, вероятно, мога да открия потенциала и да предложа нещо ново.“

„Когато прочетете сценария и се почувствате неспокойни, това означава, че не просто сте го прочели – направили сте крачка напред.“

„Всеки трябва да е наясно на какво е способен.“

„Имам необичайно отношение към времето. Не чувствам, че го губя.“

„На практика винаги греша, когато не слушам самия себе си.“

„Всеки път, когато ставам от мястото си, започват бурни аплодисменти.“

„Жалко, че баща ми почина, така и не видя успехите ми. Той постоянно се извиняваше заради мен.“

„Актьорите са свикнали с чувството, че всяка роля може да бъде последна. Ако ти сложат малък електрод в главата, ти постоянно си мислиш: „Бъди благодарен, бъди благодарен, бъди благодарен“.

„Харесва ми да седя и да гледам хората. Обичам да седя и да слушам хората.“

„Живея на тихо място. Не съм отшелник, въпреки че много бих искал.“

ДАНИЪЛ ДЕЙ-ЛУИС – британски актьор, роден на 29 април 1957 г. Той е единственият актьор засега, който е печелил три награди „Оскар“ в категория „най-добра мъжка роля“ - „Левият ми крак“ (1989), „Ще се лее кръв“ (2007) и „Линкълн“ (2013).  Известен е с педантичния си подход при избиране на филм, в който ще се снима. Изключително старателно подготвя ролите си. Мнозина критици го смятат за най-добрият актьор.