ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Евопа"

Преди осем години, след три награди "Оскар" и десетки запомнящи се кино и театрални роли, той съобщи, че прекратява кариерата си.

Но сега Даниъл Дей-Луис се завръща на екрана за първия филм на 27-годишния си син си Ронън - "Анемоне". Неговата премиера в САЩ предстои на 3 октомври.

"С годините ми е все по-трудно да намеря място, където огънят отново да гори. Но в работата с Ро искрата просто се запали. И от началото до края беше чиста радост да прекарам това време с него", казва Дей-Луис пред "Ролинг Стоун".

Актьорът е роден през 1957 г. в Лондон. Баща му Сесил Дей-Луис е един от признатите британски поети на 30-те години на миналия век, а майка му Джил Балкън е актриса.

Даниъл започва да играе различни роли още като дете. На 13-годишна възраст участва във филм „Кървава неделя“, а по-късно получава роли в театралните трупи Бристол Олд Вик и Ройъл Шекспир.

През 80-те години вече добива международна популярност с ролите си във филмите „Моята прекрасна пералня“, „Стая с изглед“ и „Непоносимата лекота на битието“ (1988) по едноименния роман на Милан Кундера.

Една от най-успешните продукции, в които играе, е филмът „Моят ляв крак“ от 1989 г. Ролята му на художник с церебрална парализа му носи първата награда „Оскар“ за най-добър актьор.

Дей-Луис прекарва целия снимачен период в инвалидна количка и дори се научава да рисува с левия си крак. Това е нещо обичайно за него - да потъва в ролите си изцяло, докато не приключи напълно снимането на филма.

"По този начин няма усещане за прекъсване всеки път, когато камерата спре", казва той пред "Гардиън". „Може би това е пълно самозаблуждение. Но при мен работи.“

Други известни филми, в които участва, включват „Последният мохикан“ (1992), „Невинни години“ (1993) на Мартин Скорсезе и „Лов на вещици“ (1996) и „Боксьорът“ (1997).

По време на снимките на "Лов на вещици" се запознава с режисьорката и негова бъдеща съпруга Ребека Милър. Филмът е адаптация на едноименната пиеса на Артър Милър - бащата на Ребека.

След последния филм Дей-Луис прави първата си пауза в кариерата си. Твърди се, че през част от това време работи при обущар в Италия.

През 2002 г. излиза друг филм на Скорсезе с негово участие - „Бандите на Ню Йорк“, в който Дей-Луис играе лидер на антиимигрантска банда. През 2008 г. актьорът печели втория си „Оскар“, след като изиграва производителя на петрол Даниел Плейнвю във филма „Ще се лее кръв“.

Пет години по-късно става първият мъж с три награди "Оскар" за най-добър актьор благодарение на ролята си в „Линкълн“ (2012) - биографичният филм за американския президент Ейбрахам Линкълн на Стивън Спилбърг.

През 2017 г. съобщава, че спира актьорската си кариера.

Дей-Луис е носител и на много други престижни отличия, включително две награди „Златен глобус“ и четири БАФТА.

На въпрос какво обича в актьорското майсторство Дей-Луис отговаря, че това е възможността "да се изгубиш във времето".

"Предполагам, че е като при художниците, които говорят за момента, в който започват да рисуват върху платното, а 24 часа по-късно все още работят и нямат усещане за тиктакането на часовника", казва той. "И аз намирам това за опияняващо."