„Важните мисли на човек могат да се изразят, защото могат да бъдат споделени.“

„Което не може да се каже, може да се покаже.“

„Границите на моя език обозначават границите на моя свят.“

„Светът е съвкупността от факти, а не от предмети.“

„За което не може да се говори, трябва да се мълчи.“

„За изкуството е най-добре изобщо да не се говори.“

„Да преодолееш нещо не е въпрос на интелект, а на воля.“

„Има неща, които наистина не могат да се опишат с думи. Те разкриват самите себе си. Те са това, което е мистично.“

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

„За някой, който знае твърде много, е трудно да не лъже.“

„За истински религиозния човек няма нищо трагично.“

„Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш“.

„Да се молиш означава да мислиш за смисъла на живота.“

„Ако не можеш да си представиш нещо, дори не можеш да говориш за него.

„Само човек, който живее не във времето, а в настоящето, е щастлив.“

„Нашите най-големи глупости могат да се окажат много мъдри.“

„Философията е битка с чара на нашата интелигентност с помощта на езика.“

„Да лежиш на лаврите е също толкова опасно, както когато вървиш през снега. Може да задремеш и да умреш в съня си.“

„Лицето изразява душата на тялото.“

„Сигурно е правилно да се каже: съвестта е гласът на Бог.“

„Когато причините свършат започва убеждаването.“

„Адът не са другите хора. Ти самият си адът!“

„Една от най-подвеждащите техники на израз в нашия език е употребата на думата „Аз".“

„Не стой в безплодните висини на интелигентността, слез в зелените долини на глупостта.“

ЛУДВИГ ВИТГЕНЩАЙН – австрийски философ, роден на 26 февруари 1889 г. Интересите му са в света на логиката, философията на математиката, философията на съзнанието и философията на езика. Професор е по философия в Кеймбриджкия университет от 1939 до 1947 г. Приживе публикува само една книга - своя „Логико-философски трактат“ (1921) от 75 страници, една статия, една рецензия и един детски речник. След смъртта му на 29 април 1951 г. започва издаването на негови ръкописи.

Публикуваните през 1953 г. „Философски изследвания“ в края на века са оценени като особено значима книга за съвременната философия. Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като „най-съвършения пример, който ми е известен, на гений в традиционния смисъл, пламенен, задълбочен, силен и доминиращ“. Влиянието на Витгенщайн се чувства в почти всяка област на обществените науки и хуманитаристиката, но в същото време съществуват силно различаващи се интерпретации на неговата философия. По думите на неговия приятел и колега Йеор Хенрик фон Вригт: „Той беше на мнение..., че неговите идеи са като цяло неразбрани и изкривени дори от тези, които се обявяват за негови ученици. Той се съмняваше, че ще бъде по-добре разбран в бъдеще. Веднъж каза, че се чувства, като че ли пише за хора, които биха мислили по различен начин, биха дишали различен въздух, от днешните хора“.