„Страхът е най-големият грях.“

„Чарът е способността да накараш другите да забравят какъв си всъщност.“

„Жените над 30 години са в най-добрата си форма, но мъжете над 30 са твърде стари, за да разберат това.“

„Не искам да се снимам в екшъни, защото не желая да съм летящият дядка на френското кино.“

„Жената е единственият подарък, който се опакова сам.“

„За мен доводите на сърцето са по-важни от доводите на разума.“

„Не отлагай нищо за после, защото след това няма да е по-лесно.“

„Спортът много добре помага да се избавиш от всички вредни навици.“

„Изкушението е парфюм, който вдишваш, докато не пожелаеш да притежаваш целия флакон.“

„Жената, която се отдава твърде бързо, после се съпротивлява с диверсия.“

„Никога не съм пил, вземал наркотици и се занимавах много със спорт – футбол, волейбол и особено с бокс.“

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО – френски актьор, роден на 9 април 1933 г. Има над 80 филма и повече от 40 роли в театъра. Едва на 27-годишен Жан-Люк Годар му поверяват главна роля във филма "До последен дъх". Справя се отлично и поканите за други филми не закъсняват. След това участва във философския филм на Жан Пиер Мелвил – „Приест“ (1960) и в криминалето „Fingerman“ (1963). С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми. До средата на 80-те години образите на героите му са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта, се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят, като дядка в киното. Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998). През 2015 г. излезе документалния филм „Белмондо в очите на Белмондо“ с участието на сина му Пол Белмондо. 

Умира на 6 септември 2021 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...