„Страхът е най-големият грях.“

„Чарът е способността да накараш другите да забравят какъв си всъщност.“

„Жените над 30 години са в най-добрата си форма, но мъжете над 30 са твърде стари, за да разберат това.“

„Не искам да се снимам в екшъни, защото не желая да съм летящият дядка на френското кино.“

„Жената е единственият подарък, който се опакова сам.“

„За мен доводите на сърцето са по-важни от доводите на разума.“

„Не отлагай нищо за после, защото след това няма да е по-лесно.“

„Спортът много добре помага да се избавиш от всички вредни навици.“

„Изкушението е парфюм, който вдишваш, докато не пожелаеш да притежаваш целия флакон.“

„Жената, която се отдава твърде бързо, после се съпротивлява с диверсия.“

„Никога не съм пил, вземал наркотици и се занимавах много със спорт – футбол, волейбол и особено с бокс.“

ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО – френски актьор, роден на 9 април 1933 г. Има над 80 филма и повече от 40 роли в театъра. Едва на 27-годишен Жан-Люк Годар му поверяват главна роля във филма "До последен дъх". Справя се отлично и поканите за други филми не закъсняват. След това участва във философския филм на Жан Пиер Мелвил – „Приест“ (1960) и в криминалето „Fingerman“ (1963). С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми. До средата на 80-те години образите на героите му са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта, се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят, като дядка в киното. Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998). През 2015 г. излезе документалния филм „Белмондо в очите на Белмондо“ с участието на сина му Пол Белмондо. 

Умира на 6 септември 2021 г.

 

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...