Легендата на френското кино Жан-Пол Белмондо е починал, съобщиха големите световни агенции. На 9 април тази година той навърши 88 години. Тъжната вест е била потвърдена от адвокатите му.

През над половинвековната си филмова кариера Белмондо се превръща в легенда на киното, снимайки се във филми като "До последен дъх", "Чочарка", "Лудия Пиеро", "Професионалистът".

Името на Белмондо става синоним на новата вълна в киното през 60-те години на ХХ век. Звездата на родения през 1933 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен актьор изгрява под режисурата на Жан-Люк Годар, който му поверява главна роля във филма си "До последен дъх".

Белмондо е едва на 27 години, а поканите за още много филми не закъсняват. Голяма част от кариерата му минава в съперничество с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - "Борсалино" (1970) и "Бащи трепачи" (1998).

Белмондо има изключително богата филмова и театрална кариера. Играл е в над 80 филма и има над 40 роли в театъра.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...