Легендата на френското кино Жан-Пол Белмондо е починал, съобщиха големите световни агенции. На 9 април тази година той навърши 88 години. Тъжната вест е била потвърдена от адвокатите му.

През над половинвековната си филмова кариера Белмондо се превръща в легенда на киното, снимайки се във филми като "До последен дъх", "Чочарка", "Лудия Пиеро", "Професионалистът".

Името на Белмондо става синоним на новата вълна в киното през 60-те години на ХХ век. Звездата на родения през 1933 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен актьор изгрява под режисурата на Жан-Люк Годар, който му поверява главна роля във филма си "До последен дъх".

Белмондо е едва на 27 години, а поканите за още много филми не закъсняват. Голяма част от кариерата му минава в съперничество с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - "Борсалино" (1970) и "Бащи трепачи" (1998).

Белмондо има изключително богата филмова и театрална кариера. Играл е в над 80 филма и има над 40 роли в театъра.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков