„Когато, човек е дълголетник, какъвто е моят случай, той присъства на забравата си.“

„В страната ни всички ценности, които бавно и мъчно сме създавали, сега ги няма.“

„Много съм се разпилявал в различни посоки, аз по природа си падам малко енциклопедист. Това, може би, ми е попречило в някои отношения.“

„Чувствам, че не съм живял напразно.“

„Това, което съм знаел и могъл, съм го раздал, хората имат добро чувство към мен, особено от старото поколение.“

„Годишнина на Верди, смъртта на Виолета, ария… правят компания на Азис, който рекламира парфюм. Аз мисля, че е достатъчен Азис, когато се рекламират перверзни парфюми. Как може да се разреши и как няма някой да се обади от министерството на културата, от консерваторията – да тропнат на масата и да кажат: „Че търговията може да е нещо много важно, но нямат право до Верди да поставят до Азис“. Той се маже с някакъв парфюм, и в същото време се чува арията на Виолета, която умира. Това освен, че е безвкусица, това е просташко… това е престъпление.“

„Награди, дай Боже. Зад всяка от тях стои огромно количество работа, вероятно и умения.“

„Хората, с които работих, и публиката са най-голямата ми награда.“

„Не знам как за толкова кратко време се разби една ценностна система, която беше призната от целия свят.“

„Диригентът зависи от много хора, трябва да умее да ги уважава.“

„Има един социален момент, който трудно се преодолява. Художникът има пред себе си платно, четка или молив. До крайния резултат, който ще постига, няма режисьори, балет, няма певци, оркестър, често пъти партийни и профсъюзни секретари"

„Вярно е, че зависиш от много хора, но трябва да умееш да ги уважаваш, защото без старанието на оркестъра, хора, без солистите, когато говорим за опера, е невъзможно да проявиш себе си. Ти имаш идеята за една музика в главата си - като форма, интерпретация, темпа, щрих... Може в главата ти да е съвършена, но тя трябва да бъде наложена, разбира се не диктаторски. А когато покажеш на хората, че уважаваш техния труд, че разчиташ на тях, нещата стават по-добре."

По повод книгата си „Старчески драски“: „Писателството е една от най-сложните професии и както и музиката, естествено.“

За 18-годишната Гена Димитрова, когато за първи път я чува: “Затрепераха джамлъците на операта, заклати се полюлея над мен и аз разбрах защо е трябвало да си сложа памук в ушите си. Един феноменален глас като обем, като тембър, като качество подреден от горе от небесата. Тя ми беше студентка.“

За Николай Гюзелев: „Този Гюзелев, който пя по всички световни сцени, не му дадоха да преподава в консерваторията, защото нямал диплома за певец, защото имал диплома за художник. С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

„Мъчно се понася старостта. Понятието страх от смъртта не би трябвало да съществува.“

„Може да е скандално - някои на моите години пишат последната си книга, а аз – първата.“ 

„Да предпочиташ мислите на мъдреците пред своите не е толкова осъдително!“

„Да живееш повече от 70 години е проява на лош вкус.“

„Старост без примиряване води до озлобление и оглупяване.“

„Етиката не може да бъде налагана с насилие!“

„И най-голямото имане и знание не могат да те отърват от глупостта.“

МИХАИЛ АНГЕЛОВ – български диригент, роден на 19 февруари 1932 г. Завършил е консерваторията в София, в класа на Влади Симеонов и аспирантура в Московската консерватория. Основоположник на един от най-добрите български музикални състави - оркестър "Софийски солисти". Бил е директор и главен диригент на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград; диригент, заместник-главен диригент, главен диригент и директор на Софийската опера. Дейността му като хоров диригент е свързана с известните български колективи "Дунавски звуци", "Кавал" и "Морфова-Прокопова", с които печели награди на международните хорови конкурси в Ланголен, Арецо, Амстердам, Дебрецен. Международните успехи са свързани с гастролите му като диригент на Московската и Ленинградската филхармонии, Оркестъра на Берлинската опера, Радиооркестъра на Загреб, Болшой театър, Театро "Верди" в Триест, Театро "Сан Карло" в Неапол, Берлинската Щатсопер, оперите в Прага, Братислава, Будапеща, Белград, Истанбул, Анкара. Като сътрудник на големия певец и педагог Христо Бръмбаров, участва при израстването на едни от най-големите наши певци -  Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов, Гена Димитрова. Баща е на пианиста Людмил Ангелов. Умира на 18 юли 2017 г.