КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

На 19 февруари се навършват 90 години от рождението на големия български диригент Михаил Ангелов. Той си отиде от този свят преди 5 години, но споменът за него е още жив - за спектаклите и концертите под негово ръководство, за вълнуващите минути, които публиката е преживяла на тези събития.

Като музикант Михаил Ангелов е познат в много страни на Европа - дирижирал е спектакли на Болшой театър в Москва, в Берлинската държавна опера, в театър "Верди" - Триест, "Сан Карло" в Неапол, в Истанбул, Анкара, Белград, Братислава, Будапеща, Дрезден и Прага. Гостувал е на Московската и Лениградската филхармония с голям успех. 

Той беше изключителен музикант - задълбочен тълкувател на творбите, които дирижираше. За него казваха, че той е един от малкото диригенти у нас, които познават възможностите на певческия глас и знаят как да го насочват. Някак настрана от спомена за неговите изяви останаха постиженията му като хоров диригент, а той ръководеше дълги години един от елитните смесени хорове у нас "Дунавски звуци" - Русе. Работи и с хоровете „Кавал“ и „Морфова-Прокопова“ - състави, извоювали голямо признание на престижните международни хорови фестивали в Ланголен, Арецо, Амстердам, Дебрецен. 

Дълго може да се говори за този изключителен музикант и мъдър човек.

Роден в София, Михаил Ангелов започва да свири първо на акордеон и виртуозно изпълнява класическа музика на този инструмент. Чува го знаменитият пианист Димитър Ненов, който веднага препоръчва да започне сериозно обучение по музика. Приемат го в Музикалната академия, в класа на диригента Влади Симеонов.  След завършването си работи две години като диригент на Радиооркестъра, а след това заминава на специализация в Московската консерватория и защитава аспирантура по оперно-симфонично дирижиране. Негови учители са Борис Хайкин и Лео Гинсбург. 

След това пътят му преминава през оперните театри на Русе, Пловдив, Бургас, Благоевград. В продължение на 30 години маестрото работи в Софийската опера. За този период в живота си Михаил Ангелов говори в интервю, запазено в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл ТУК.

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 310 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...