„Младостта е надарена с рядката способност да излиза от мрака на отчаянието. Любовта й към живота винаги печели като пламък, промушващ се през облаците черен дим.“

„Чудовищата живеят само във въображението на романтиците, но животът ни учи да обичаме или мразим хората – просто хората, които не са нито сто процента отвратителни, нито съвършени във всяко отношение.“

„Любящата жена може да удовлетвори един мъж, който за нея въплъщава всички мъже на света, но любящият мъж  е длъжен да премине от една жена към друга, ако иска да се наслади докрай на женската прелест. Така е – красотата на едната подчертава красота на другата.“

„Изневярата е естествена за мъжа, а при жената е като извращение. Мъжът изневерява все едно си взема отпуска, а жената извършва престъпление срещу любовта.“

„Видения, които идват от тъмнината, не се преосмислят.“

„Самоубийството е акт на гордостта на ума. Героично решение в състояние на страх. Това е единственият избор, който е окончателен. Може да си върнете думите назад, да изоставите дома си, да разтрогнете брака си, да скъсате с всичко, с изключение на смъртта.“

„Здравият разум е практичен и предпазлив. Ако се ръководите от него - няма да направите нищо велико.“

„Човек живее, за да проправи път във всички посоки, като знае, че нито един от тях не води към истината…“

„Изкуството създава потребност, а не създава ценители…“

„Страстта руши всички сетива, ако те се опитат да й се противопоставят.“

„Юго беше уникален… Пушкин беше един.“

„Забравете всички правила. Използвайте вашите моливи, четки и туби с боя, не за да имитирате езика на своите предшественици, а да заставите света да приема вашия собствен език.“

„Не крадете само от Христос, защото ръцете му са приковани.“

„Единственото правило, което трябва да се следва – това е да не правите зло на другите. Причиняването на зло на хората – това е и единственото зло на земята.“

„Бракът е благоухаещ затвор!“

„Може да сте били до някого през цялото време и дори да не подозирате, че нещо е скрито от вас подобно основата на айсберг, най-важната част от неговата същност. Хиляди условности, създадени от обществото, прикриват грубостта, алчността, похотта, която движи хората. Само глупак може да повярва на усмивка, обещание, ръкостискане.“

„Раната не може да се излекува, ако не се докосва.“

„Истинският човек на изкуството не е длъжен да се подчинява, освен на диктата на собствения си инстинкт.“

АНРИ ТРОАЯ (Левон Аслан Торосян) – френски писател, роден на 1 ноември 1911 г. в Москва. Семейството му напуска Русия след Октомврийската революция (1917). От 1920 г. живее в Париж. Започва да пише и още на 24 години получава първия си литературен приз. Автор е на над сто биографии на исторически личности, много от които са част от руската история и култура: Пушкин, Екатерина Велика, Гогол, Марина Цветаева, Распутин, Тургенев, Александър I, Александър III. Превеждан е на български През 1938 г. за романа „Паякът” получава наградата „Гонкур“. От 1959 г. е  академик във Френската академия. През целия си живот пише на френски. Архивите му сега се намират в държавния руски архив по негова желание. Умира на 2 март 2007 г.