„В живота ми има повече фикция, отколкото в книгите, затова не се занимавам с тях.“

„Много хлапета пробват да продават наркотици. Не е добър избор на кариера, но те виждат в това начин да изкарват пари.“

„Да спечелиш „Пулицър“ не е голяма работа. Гледал съм стотици пиеси, спечелили наградата, които не можеш да издържиш и до половината. „Пулицър“ е награда, която означава много малко.“

„Бракът е традиция сред жените да унищожават мъжете, вкарвайки ги в мрежата си и изяждайки ги.“

„Не ме интересува с какво са ме запомнили, нито дали са ме запомнили. Не ми пука защо са ме запомнили.“

„Заменям цялата си кариера срещу това поне веднъж да играя в старши отбора на Мюнстер. Няма да спечеля никога „Оскар“, но дори  да бях, веднага го сменях срещу участие в шампионата на Heineken Cup."

„Мразя елитарността на днешния бизнес. Така наречените звезди летят на частни самолети, имат бодигардове, диетолози и козметици. Том Круз, който е джудже, има 8 огромни бодигарда, което го прави още по-незначителен. Абсолютен майтап.“

„Веднъж ме питаха: „Каква е разликата между Том Круз и теб, когато беше звезда в апогея си?“ Разликата е голяма. Вижте старите снимки: аз отивам на премиера с бутилка водка в ръка. Том Круз отива с бутилка вода Evian. Това е разликата – бутилката Evian." 

„Грешник съм. Нараних много хора и никога не погледнах назад, за да видя последиците.“

„Чувствам се най-жив, когато снимам филм.“

„Мразя филмите, те са загуба на време. Бих могъл да прекарам по-добре в бара, като си говоря с идиоти, отколкото да гледам идиотска игра.“

„Актьорите се вземат прекалено на сериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен . Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

РИЧАРД ХАРИС - ирландски актьор и певец, роден на 1 октомври 1930 г. Като ученик показва талант като играч на ръгби. Спортната му кариера обаче е прекъсната още в началния си етап поради заболяване от туберкулоза. Харис остава страстен почитател на спорта. 

Той е сред най-емблематичните изпълнители на англоезичната кинематография от 60-те до началото на ХХI в. Името му нашумява с главната роля във филма „Този спортен живот“ (1963), за което печели награда от фестивала в Кан за най-добър актьор. Номиниран е и за наградите БАФТА и „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Взема „Златен глобус“ за ролята на Крал Артур във филма „Камелот“ (1967). В края на живота си изиграва Албус Дъмбълдор в два от филмите за Хари Потър.

Успоредно с актьорската си кариера, се изявява и като певец. Има записани няколко албума и световен хит - „MacArthur Park“ от албума „A Tramp Shining“ (1968).

Умира на 25 октомври 2002 г.

   Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.