„В живота ми има повече фикция, отколкото в книгите, затова не се занимавам с тях.“

„Много хлапета пробват да продават наркотици. Не е добър избор на кариера, но те виждат в това начин да изкарват пари.“

„Да спечелиш „Пулицър“ не е голяма работа. Гледал съм стотици пиеси, спечелили наградата, които не можеш да издържиш и до половината. „Пулицър“ е награда, която означава много малко.“

„Бракът е традиция сред жените да унищожават мъжете, вкарвайки ги в мрежата си и изяждайки ги.“

„Не ме интересува с какво са ме запомнили, нито дали са ме запомнили. Не ми пука защо са ме запомнили.“

„Заменям цялата си кариера срещу това поне веднъж да играя в старши отбора на Мюнстер. Няма да спечеля никога „Оскар“, но дори  да бях, веднага го сменях срещу участие в шампионата на Heineken Cup."

„Мразя елитарността на днешния бизнес. Така наречените звезди летят на частни самолети, имат бодигардове, диетолози и козметици. Том Круз, който е джудже, има 8 огромни бодигарда, което го прави още по-незначителен. Абсолютен майтап.“

„Веднъж ме питаха: „Каква е разликата между Том Круз и теб, когато беше звезда в апогея си?“ Разликата е голяма. Вижте старите снимки: аз отивам на премиера с бутилка водка в ръка. Том Круз отива с бутилка вода Evian. Това е разликата – бутилката Evian." 

„Грешник съм. Нараних много хора и никога не погледнах назад, за да видя последиците.“

„Чувствам се най-жив, когато снимам филм.“

„Мразя филмите, те са загуба на време. Бих могъл да прекарам по-добре в бара, като си говоря с идиоти, отколкото да гледам идиотска игра.“

„Актьорите се вземат прекалено на сериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен . Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

РИЧАРД ХАРИС - ирландски актьор и певец, роден на 1 октомври 1930 г. Като ученик показва талант като играч на ръгби. Спортната му кариера обаче е прекъсната още в началния си етап поради заболяване от туберкулоза. Харис остава страстен почитател на спорта. 

Той е сред най-емблематичните изпълнители на англоезичната кинематография от 60-те до началото на ХХI в. Името му нашумява с главната роля във филма „Този спортен живот“ (1963), за което печели награда от фестивала в Кан за най-добър актьор. Номиниран е и за наградите „БАФТА“ и „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Взема „Златен глобус“ за ролята на Крал Артур във филма „Камелот“ (1967). В края на живота си изиграва Албус Дъмбълдор в два от филмите за Хари Потър.

Успоредно с актьорската си кариера, се изявява и като певец. Има записани няколко албума и световен хит - „MacArthur Park“ от албума „A Tramp Shining“ (1968).

Умира на 25 октомври 2002 г.

   Следвайте ни и във Viber ТУК

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 226 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева