„В нашия живот истината винаги побеждава, но животът често не е достатъчен.”

„За да създадеш картина около боен кораб, имаш нужда и от боен кораб.”

„Изкуството е истинското, когато народът говори от името на художника.”

„Кадърът никога няма да бъде писмо, а винаги ще си остане многозначен йероглиф.”

„Хората винаги ще си останат неизчерпаем извор на опит.”

„Не може нищо да създадеш, без да познаваш конкретните чувства и страсти, с които искаш да спекулираш.”

„Аз съм убеден в необходимостта от колективизма в работата.”

 „Сценарият по същество е неоформен материал, а неговото осъществяване е в зависимост от  избраните теми и тяхното оптическо въплъщение.”  

„Темата е способна да вълнува, независимо в какъв вид е представена.”

„По време на турнетата в чужбина авторите на съветските филми през 1920 г. бяха буквално потресени, когато гледаха филмите си на огромните екрани.”

„Ние, руснаците, или си чупим вратовете, или побеждаваме.”

„И природата, и обстановката, и декорите, и самият заснет материал в момента на монтажа често са по-умни от автора и режисьора.”

„Режисьорът е длъжен да избере или театъра, или киното.  Да е ангажиран и с двете е невъзможно, ако иска да създаде нещо добро.”

СЕРГЕЙ АЙЗЕНЩАЙН - съветски кинорежисьор и кинотеоретик, роден на 23 януари 1898 г. Баща му е германски балтиец, а майка му – рускиня. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове. През 1930 г. „Парамаунт Пикчърс” му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хил. долара и отива в Холивуд веднага. Но споразумението се проваля. Особеният му подход  към киното се оказал несъвместим с комерсиалия начин за правене на филми в американските студия. Заради престоя си в САЩ има проблеми със сталинската цензура. Умира на 11 февруари 1948 г. в Москва.

Фундаменталният му труд „Монтажът” е преведен на български.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...