„В нашия живот истината винаги побеждава, но животът често не е достатъчен.”

„За да създадеш картина около боен кораб, имаш нужда и от боен кораб.”

„Изкуството е истинското, когато народът говори от името на художника.”

„Кадърът никога няма да бъде писмо, а винаги ще си остане многозначен йероглиф.”

„Хората винаги ще си останат неизчерпаем извор на опит.”

„Не може нищо да създадеш, без да познаваш конкретните чувства и страсти, с които искаш да спекулираш.”

„Аз съм убеден в необходимостта от колективизма в работата.”

 „Сценарият по същество е неоформен материал, а неговото осъществяване е в зависимост от  избраните теми и тяхното оптическо въплъщение.”  

„Темата е способна да вълнува, независимо в какъв вид е представена.”

„По време на турнетата в чужбина авторите на съветските филми през 1920 г. бяха буквално потресени, когато гледаха филмите си на огромните екрани.”

„Ние, руснаците, или си чупим вратовете, или побеждаваме.”

„И природата, и обстановката, и декорите, и самият заснет материал в момента на монтажа често са по-умни от автора и режисьора.”

„Режисьорът е длъжен да избере или театъра, или киното.  Да е ангажиран и с двете е невъзможно, ако иска да създаде нещо добро.”

СЕРГЕЙ АЙЗЕНЩАЙН - съветски кинорежисьор и кинотеоретик, роден на 23 януари 1898 г. Баща му е германски балтиец, а майка му – рускиня. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове. През 1930 г. „Парамаунт Пикчърс” му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хил. долара и отива в Холивуд веднага. Но споразумението се проваля. Особеният му подход  към киното се оказал несъвместим с комерсиалия начин за правене на филми в американските студия. Заради престоя си в САЩ има проблеми със сталинската цензура. Умира на 11 февруари 1948 г. в Москва.

Фундаменталният му труд „Монтажът” е преведен на български.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.