„Младият усеща скръбта много по-силно от стария. Старият е много по-близо до изхода.”

„Бях момче, което обичаше самотата и предпочиташе компанията на вещи пред тази на хора.”

„Всичко трябва да се променя, за да си остане постарому.”

„Любовта. Разбира се, любовта. Пламък за една година, пепел за 30.”

„Да беснееш и да се присмиваш е проява на джентълменство, да хленчиш и да мърмориш – не е.”

„В къща, на която човек знае всичките й стаи, не си струва да се живее.”

 „Вечната любов трае няколко години.”

„Докато има смърт, има и надежда.”

„Факултетът по самозаблуда е задължителен за всеки, който иска да предвожда другите.”

 „Всеки път, когато вижда роднина, човек вижда трън.”

ДЖУЗЕПЕ ДИ ЛАМПЕДУЗА – италиански писател, роден на 23 декември 1896 г. Най-известната му творба е романът  „Гепардът”, който отразява проблемите на италианското и преди всичко сицилианското общество в периода между Съединението на Италия и Първата световна война. През 1963 г Лукино Висконти прави филм по книгата с участието на Бърт Ланкастър и Ален Делон. Освен "Гепардът" Лампедуза пише разкази и научни трудове по проблемите на литературата. Всичките му книги са издадени след смъртта му през 1957 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.