"Театърът е сегашната ми страст! Може би е английска традиция, но на мен винаги ми е било по-интересно да изляза на сцената, вместо да се появя на екрана. Необходимо ми е да видя живи хора, да чуя реакцията им, смеха им."

"В киното ми харесва това, че камерата е способна да улови мислите ми."

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

"Там, зад гърба ти, има някой, който може да изиграе ролята ти, и то много по-добре. И то не само един човек, а цяла редица. Това те кара постоянно да чувстваш страх, което дава енергия."

"Трябва да приемаш работата си сериозно, но не и себе си - това е най-доброто съчетание."

"На младини ми се искаше да имам 6 деца. Но когато родих дъщеря ми, съпругът ми ме изгони да работя, казвайки, че ако си седя вкъщи с пеленките, ще умра от мъка."

"Вярваща съм. Баща ми е англичанин, майка ми - ирландка, а по вероизповедание аз съм квакер."

"Живея, за да разказвам на зрителя различни истории, да предизвиквам емоции, да показвам, че във всеки човек се крие цял свят от тонове и полутонове, не само добро и лошо. В това виждам приноса си към световната история. А статуетките от наградите ми стоят на етажерката в гостната."

ДЖУДИ ДЕНЧ -  английска филмова и театрална актриса, родена на 9 декември 1934 г. Тя е най-популярното лице на британското кино през последните 30 години. Удостоена е с титлата "дама" от английската кралица. Носителка е на множество престижни награди - десет БАФТА, седем "Лорънс Оливие", две "Златен глобус", по една "Тони" и "Оскар". Ролите на Денч са характерни и запомнящи се. Най-добрите от тях са във филмите "Дами в лилаво", "Айрис", "Госпожа Хендерсън представя", "Бележки по един скандал", "Шоколад", "Стая с изглед".

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...