"Театърът е сегашната ми страст! Може би е английска традиция, но на мен винаги ми е било по-интересно да изляза на сцената, вместо да се появя на екрана. Необходимо ми е да видя живи хора, да чуя реакцията им, смеха им."

"В киното ми харесва това, че камерата е способна да улови мислите ми."

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

"Там, зад гърба ти, има някой, който може да изиграе ролята ти, и то много по-добре. И то не само един човек, а цяла редица. Това те кара постоянно да чувстваш страх, което дава енергия."

"Трябва да приемаш работата си сериозно, но не и себе си - това е най-доброто съчетание."

"На младини ми се искаше да имам 6 деца. Но когато родих дъщеря ми, съпругът ми ме изгони да работя, казвайки, че ако си седя вкъщи с пеленките, ще умра от мъка."

"Вярваща съм. Баща ми е англичанин, майка ми - ирландка, а по вероизповедание аз съм квакер."

"Живея, за да разказвам на зрителя различни истории, да предизвиквам емоции, да показвам, че във всеки човек се крие цял свят от тонове и полутонове, не само добро и лошо. В това виждам приноса си към световната история. А статуетките от наградите ми стоят на етажерката в гостната."

ДЖУДИ ДЕНЧ -  английска филмова и театрална актриса, родена на 9 декември 1934 г. Тя е най-популярното лице на британското кино през последните 30 години. Удостоена е с титлата "дама" от английската кралица. Носителка е на множество престижни награди - десет БАФТА, седем "Лорънс Оливие", две "Златен глобус", по една "Тони" и "Оскар". Ролите на Денч са характерни и запомнящи се. Най-добрите от тях са във филмите "Дами в лилаво", "Айрис", "Госпожа Хендерсън представя", "Бележки по един скандал", "Шоколад", "Стая с изглед".

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 123 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин