"Театърът е сегашната ми страст! Може би е английска традиция, но на мен винаги ми е било по-интересно да изляза на сцената, вместо да се появя на екрана. Необходимо ми е да видя живи хора, да чуя реакцията им, смеха им."

"В киното ми харесва това, че камерата е способна да улови мислите ми."

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

"Там, зад гърба ти, има някой, който може да изиграе ролята ти, и то много по-добре. И то не само един човек, а цяла редица. Това те кара постоянно да чувстваш страх, което дава енергия."

"Трябва да приемаш работата си сериозно, но не и себе си - това е най-доброто съчетание."

"На младини ми се искаше да имам 6 деца. Но когато родих дъщеря ми, съпругът ми ме изгони да работя, казвайки, че ако си седя вкъщи с пеленките, ще умра от мъка."

"Вярваща съм. Баща ми е англичанин, майка ми - ирландка, а по вероизповедание аз съм квакер."

"Живея, за да разказвам на зрителя различни истории, да предизвиквам емоции, да показвам, че във всеки човек се крие цял свят от тонове и полутонове, не само добро и лошо. В това виждам приноса си към световната история. А статуетките от наградите ми стоят на етажерката в гостната."

ДЖУДИ ДЕНЧ -  английска филмова и театрална актриса, родена на 9 декември 1934 г. Тя е най-популярното лице на британското кино през последните 30 години. Удостоена е с титлата "дама" от английската кралица. Носителка е на множество престижни награди - десет БАФТА, седем "Лорънс Оливие", две "Златен глобус", по една "Тони" и "Оскар". Ролите на Денч са характерни и запомнящи се. Най-добрите от тях са във филмите "Дами в лилаво", "Айрис", "Госпожа Хендерсън представя", "Бележки по един скандал", "Шоколад", "Стая с изглед".

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.