"Свободна Европа"

Когато започва да участва в аматьорски драматични постановки през 50-те, все още не вярва особено в таланта си. Дори мисли да стане сценограф. Постепенно обаче, след няколко години, критиците започват да я забелязват.

Британската актриса Джуди Денч навърши 87 години в четвъртък, а днес се носи мит, че тя все още не е получавала отрицателни рецензии.

Денч има репутация на велика актриса не само във Великобритания. Все пак като че ли е най-обичана именно там, тъй като по-голямата част от кариерата й се развива в театъра. Често я наричат „национално съкровище", макар и това да не ѝ харесва особено.

Едва през 90-те тя решава да посегне и към Холивуд, където си спечелва един Оскар и шест номинации. Някои от тях са за ролите ѝ в „Шоколад“, „Госпожа Хендерсън представя“, както и „Влюбеният Шекспир“, където играе кралица Елизабет I и печели Оскар за най-добра поддържаща актриса за общо 6-минутно изпълнение.

Този успех тя постига не без известна доза несигурност – както в себе си, така и вследствие на самата работа. По нейни думи за актьорите съществува страх, че след всяка роля може да не дойде друга. „Това действа отрезвяващо“, казва тя пред изданието „Воуг“.

Денч е родена през 1934 година в Йорк, Англия, като баща ѝ е лекар, а майка й – гардеробиерка. Работата и на двамата е обвързана с театъра в Йорк, вследствие на което актьори често отсядат у семейство Денч. Тогава се заражда интересът ѝ първо към сценографията, а после и към актьорството.

Като млада има редица ухажори и получава четири предложения за брак, докато не се омъжва за единствения си съпруг на 36-годишна възраст. С него тя има една дъщеря – Фенти Уилиамс, от която има и внук.

Както Уилямс, така и приятелите й я описват като общителен и топъл човек. „Тя се грижи за всички. Това е нещо, което винаги съм знаела и с което съм израснала“, казва Уилиамс. „Когато хората тъгуват, се обаждат на нея“, добавя Уилиамс.

Това обаче понякога й тежи. „Мога да бъда труден характер, ако някой ме приема за даденост“, казва самата Денч.

Но по-често подхожда с чувство за хумор и прямота. Дори споделя, че е „сравнително либерална" с ругатните. „Дори нямам любима, просто ги използвам всички“, казва тя.

На 81-годишна възраст Денч се сдобива и с първата си татуировка – един от сигналите, че далеч не възнамерява да предаде младежкия си дух. По нейни думи избягва да мисли за възрастта си и опитва да е непрекъснато активна. Единственото нещо, което я е спирало да работи през последните две години, е пандемията.

Денч е обвързана с редица благотворителни организации, много от които са в помощ на театъра, на опазването на околната среда, на различни медицински и социални каузи.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…