"Свободна Европа"

Когато започва да участва в аматьорски драматични постановки през 50-те, все още не вярва особено в таланта си. Дори мисли да стане сценограф. Постепенно обаче, след няколко години, критиците започват да я забелязват.

Британската актриса Джуди Денч навърши 87 години в четвъртък, а днес се носи мит, че тя все още не е получавала отрицателни рецензии.

Денч има репутация на велика актриса не само във Великобритания. Все пак като че ли е най-обичана именно там, тъй като по-голямата част от кариерата й се развива в театъра. Често я наричат „национално съкровище", макар и това да не ѝ харесва особено.

Едва през 90-те тя решава да посегне и към Холивуд, където си спечелва един Оскар и шест номинации. Някои от тях са за ролите ѝ в „Шоколад“, „Госпожа Хендерсън представя“, както и „Влюбеният Шекспир“, където играе кралица Елизабет I и печели Оскар за най-добра поддържаща актриса за общо 6-минутно изпълнение.

Този успех тя постига не без известна доза несигурност – както в себе си, така и вследствие на самата работа. По нейни думи за актьорите съществува страх, че след всяка роля може да не дойде друга. „Това действа отрезвяващо“, казва тя пред изданието „Воуг“.

Денч е родена през 1934 година в Йорк, Англия, като баща ѝ е лекар, а майка й – гардеробиерка. Работата и на двамата е обвързана с театъра в Йорк, вследствие на което актьори често отсядат у семейство Денч. Тогава се заражда интересът ѝ първо към сценографията, а после и към актьорството.

Като млада има редица ухажори и получава четири предложения за брак, докато не се омъжва за единствения си съпруг на 36-годишна възраст. С него тя има една дъщеря – Фенти Уилиамс, от която има и внук.

Както Уилямс, така и приятелите й я описват като общителен и топъл човек. „Тя се грижи за всички. Това е нещо, което винаги съм знаела и с което съм израснала“, казва Уилиамс. „Когато хората тъгуват, се обаждат на нея“, добавя Уилиамс.

Това обаче понякога й тежи. „Мога да бъда труден характер, ако някой ме приема за даденост“, казва самата Денч.

Но по-често подхожда с чувство за хумор и прямота. Дори споделя, че е „сравнително либерална" с ругатните. „Дори нямам любима, просто ги използвам всички“, казва тя.

На 81-годишна възраст Денч се сдобива и с първата си татуировка – един от сигналите, че далеч не възнамерява да предаде младежкия си дух. По нейни думи избягва да мисли за възрастта си и опитва да е непрекъснато активна. Единственото нещо, което я е спирало да работи през последните две години, е пандемията.

Денч е обвързана с редица благотворителни организации, много от които са в помощ на театъра, на опазването на околната среда, на различни медицински и социални каузи.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.