„Животът не дава нищо безплатно и всичко, поднесено от съдбата, има своята скрита цена.”

„Най-злият враг на човешкото знание е съмнението.”

„Нито един лекар не знае по-добро лекарство за умореното тяло и душа от надеждата.”

„В понятието "свобода" влиза и свободата на човешките отношения.”

„Само този, който е изпитал светлина и мрак, война и мир, възход и падение, е изпитал в пълна степен живота.“

„Никоя вина не е простена, стига съзнанието да я помни.“

„Изкуството може да носи утеха на всеки от нас, но е безсилно срещу реалността.“

„Няма нищо по-отмъстително, нищо по-подло от малък свят, който иска да стане голям.“

„Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфа и омега на всяко знание, начало на началата на науката.“

„Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.“

„В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.“

„В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.“

„Всяко велико дело на един народ е извършено за всички народи.“

 „В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.“

„Да бъдеш герой значи да се сражаваш и против всесилната съдба.“

„Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.“

„И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.“

 „Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.“

„Отговорността почти винаги възвишава човека.“

 „Съдбата е най-гениалният поет.“

„Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавните и временните интереси, отколкото онова вътрешно задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.“

СТЕФАН ЦВАЙГ – австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. Родоначалник е на психологическия роман и превъзходен есеист. През 30-те години на ХХ век е на върха на славата си, но след възхода на Третия райх е принуден да напусне родината си. Живее в Лондон, Ню Йорк и бразилския град Петрополис, където се самоубива през 1944 г. Признат е за един от най-значимите писатели на ХХ век. В негова чест Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда "Стефан Цвайг".