„Не пиши каквото трябва – просто напиши нещо.“

„Начинът да напишеш трилър е да зададеш въпрос в началото и да дадеш отговора му в края.“

„Не се нуждая от потвърждаване на успехите ми или признание. Искам факти. Като например факта, че всяка секунда някъде по света се продава моя книга.“

„Писането е шоубизнес за срамежливи хора. Аз така го виждам.“

„Обичам италианската кухня, но днес това е прекалено обширен термин: трябва да уточниш дали е от Тоскана, Сицилия и т.н.“

„Почувствах се отчужден от корпоративната среда и реших да страня от нея.“

„Мъжете писатели винаги правят своя герой поне инч по-висок от себе си и значително по-мускулест. Също както жените правят героините си с по-добра коса и с по-тънки крака.“

„Всички ние с удоволствие бихме отишли при някого и бихме го застреляли в главата. Естествено, ние сме прекалено цивилизовани да си го признаем. Но изпитваме удоволствие да четем за това.“

„Сега се нуждаем от цивилизация, закони и процедури. Но нямаше ли е да е супер, ако ги нямаше и всеки правеше каквото си иска?“

„Роден съм в Бирмингам, където правят полезни неща и ги правят добре.“

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

„Само майка ми ми казва Джим. Всички останали ме наричат Лий. Жена ми ме нарича както й дойде.“

„Работил съм малко в театъра, зад сцената. Просто видях обява, кандидатствах и ме наеха. Това беше през 1977 г., когато да си намериш работа беше лесно.“

„Докато читателите четат, а издателите ме издават, ще продължа да работя. С работата, която имам, е глупаво дори да си помисля, че може да ми дойде в повече.“

„За мен краят на романа е не по-малко вълнуващ, отколкото за читателя.“

 

ЛИЙ ЧАЙЛД – английски писател, роден на 29 октомври 1954 г. Рожденото му име е Джим Грант. Световноизвестен е с поредица екшън трилъри с пенсионирания военен полицай Джак Ричър. Героят е с необикновени физически данни, скита се из Америка и разплита различни престъпни схеми, обикновено в малки градчета. От 1997 г. досега са публикувани 20 романа от поредицата, като те са бестселъри в цял свят. У нас са публикувани „Място за убиване“, „Смъртоносна жега“, „Един изстрел“, „Не се връщай“, „Накарай ме“ и др.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.