БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Нека не се поддаваме на отвратителния критикарски импулс да смятаме подобен филм за груб комерс, създаден само за забава. Вярно, той е направен да носи приходи, да се харесва и гледа, но предназначението му е и друго.
Да ни накара да се замислим за дефектите в правосъдието, дори когато е раздавано под военна униформа, да се стреснем от нелегалния трафик на хора, да разберем, че и в рисковани операции, които велика сила като САЩ осъществява в Ирак или Афганистан, се намират тарикати - държавни доставчици, готови да търгуват с бунтовниците с оръжие и наркотици.
В името на печалбата и на гарантираните пазари. Всъщност основата на критичния патос на новия филм на Едуард Зуик е заложена в едноименния роман на Лий Чайлд и „Не се връщай е втората екранизация от поредицата от 18 книги – първата бе суперуспешната „Джак Ричър : Един изстрел“, появила се преди три години и дело на Кристофър Маккуори.
А Чайлд също не е за пренебрегване и неговите книги са колкото забавление, толкова и предупреждение, което откриваме в по-дълбокия им пласт, появяващ се неизбежно като подводен риф.
Гледах „Не се връщай“ по няколко причини. Първата бе да разбера дали романистът е и добър сценарист – да, но подпомогнат от Ричард Венк. На второ място, заради името на постановчика. Едуард Зуик е от малкото съвременни американски режисьори , които дълбоко уважавам и следя с неприкрит интерес творческото им развитие.
Той е в състояние да направи шедьоври – „Величие“ и „Кървав диамант“, да създаде прекрасни драми като „Легенди за страстта“ и „Кураж под обстрел“, но и да се издъни – „Блвокада“. Снимал е и хубави, но недооценени филми като „Жертва на пешка“, пресъздал „битката на века“ от 1972 г. между шахматните титани Фишер и Спаски. „Не се връщай“ не е епохално постижение, но не е и провал.
Той е типичен смилаем, но и провокативен продукт, направен със замах и вдъхновение и ако в него трудно откриваме почерка на Зуик, то е защото носи в себе си повече от отличителните черти на основния му продуцент Том Круз. А Круз държи да прави ярки, завладяващи и зрелищни спектакли, в които основно да изпъква неговата харизма.
Зуик е приел правилата на играта и е направил филм – бенефис за Круз.
Том Круз е много добър актьор и мой връстник. Винаги с удоволствие поглъщам филмите му, знаейки какво да очаквам от тях. Круз може да създаде роля за „Оскар“ – „Рейнман“, „Роден на 4 юли“ , като в останалото време набляга на качествените високотехнологични и спиращи дъха екшъни, с които печели симпатиите на своите фенове – поредицата „Мисията невъзможна“, която скоро ще набъбне до шест заглавия.
Когато снима приключенско кино обаче Круз много държи на литературната първооснова и на режисьорите, с които ще си сътрудничи.
Той не снима със случайни имена и ако дори е поредното продължение на „Мисията невъзможна“, то на режисьорския стол ще се изредят имена като Брайън де Палма, Джон Ву или Кристофър Маккуори.
В „Не се завръщай“ е заложил на Зуик и мисля, че изобщо не е сгрешил- както бе на времето при реализацията на великолепния „Последният самурай“.
Двамата създават силно въздействено, плътно и вдъхновяващо зрелище, което ни държи в напрежение близо два часа.
В него има преследване, престрелки, юмручни схватки, надхитряване на преследвачите и необходимата трудна победа на Доброто.
На Джак – Круз помага обаятелната Търнър – Коби Смълдърс, двамата са добър тандем, но, любопитно, този път Ричър устоява на изкушението и не завързва флирт – поне не такъв, какъвто очакваме - с партньорката си. Защото за него е по-важно да спечели справедливостта. До следващата му мисия. А и защото този път в чувствата си е раздвоен.
Освен Търнър той трябва да се оправя и с прелестната Саманта, която го следва в трънливия път на приключенията му като негова дъщеря.
На края става ясно, че Ричър не й е баща, но финалният епизод с тяхната прегръдка е толкова разтърсващ, че напомня за най-добрите попадения и на Круз , и на Зуик.
Не знам кой от двамата имат заслуга за лансирането на Даника Ярош, но 18-годишната тийнейджърка, снимаща се от 14 години(!) създава прекрасна роля.
Тя е напълно равностоен партньор на суперзвездата Круз, внася необходимата атмосфера, проявява инициативност, смелост и бързина и спечелва сърцето не само на могъщия си партньор–кинозвезда, но и на всеки непредубеден зрител, който е проследил поредната екранна акция на Джак Ричър.
„Не се връщай“ няма да влезе във филмовите енциклопедии. Но ще се гледа масово – не само на голям екран, но и по тв и пред персоналните компютри. От такива хитове има нужда болшинството от публиката. Защото е стегнат, майсторски направен, забавлява и тревожи, доставя положителни емоции и доказва, че добрият екшън, попаднал в умни ръце, винаги ще има безоблачно бъдеще.
„Джак Ричър : Не се връщай“, 118 мин., реж. Едуард Зуик, разпространение „Парамаунт пикчърс“
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
