НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, Фейсбук

 

В реалити формата „КОВИД 19“ от вчера гледаме поредната серия – „Щабът се ваксинира“. Министър, поп и генерал са главните герои.

Министърът, прясно убоден от игла в ръката, каза, че най-после ще прегърне спокойно баща си. 

Попът нищо не каза, а генералът отсече:

 – Ние сме във война и ваксините са нашето оръжие.

 Така е, във война сме, господин главнокомандващ на НОЩ-та. Но ние тази война вече я загубихме по всички фронтове. И ваксините не са наше оръжие, а само обезболяващо, най-много – упойка.

 Има една поговорка: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“ С днешна дата поговорката е станала друга – „Държавата не дава, но ни вкара в кошарата“. 

 Всички сме в кошарата. До един сме наблъскани в кошарите и блеем за помощ. 

 Във всяка трагедия задължително има и смешки, за да не се срине публиката от мъка. Такава смешка беше микробусът за пренасяне на кренвирши, в който се возеше ваксината срещу КОВИД. Най-ценното нещо на света се вози в микробус на бая опасно нещо. Кренвирши и ваксина – няма по-тъжна и смешна метафора. И Станислав Стратиев не може да го измисли по-добре. 

 В трагедиите обаче трябва да има загинали. Има и сега. 

 През тази последна година загинаха човешката солидарност, надеждата за свободен живот и свободна воля, загинаха икономики, култура и образование. 

Дано съм в грешка, но в следващите действия на зловещата пиеса ще видим и твърда, даже желязна ръка, ще видим демокрация през крив макарон, ще видим забрани, заплахи и ограничения. Ще видим, дето се казва, ушите си без огледало.

 Тръпки ме побиват, като си помисля какви илюзии ни чакат и какви чатали на врата. И какъв онлайн живот в кошарите.

 Преди много години на мода бяха излезли фототапетите. Хората луднаха да си търсят фототапети за холовете. Нашите с връзки също купиха голям фототапет – планински пейзаж с дървета, ручеи и поляни. Красота невиждана. 

 Викнаха майстор, който разглежда един ден картинките на фототапета и накрая го сглоби. Холът ни стана природен и цветен.

 Гледам аз пейзажа, радвам му се, ама ми изглежда някак странен – дърветата оплетени, ручеите текат обратно. 

 – Защо е така? – питам.

 – Защото е модерен пейзаж, затова! – Отговориха ми нашите.

 След десетина дена дойде баба от село. Стоя, стоя пред фототапета и отсече:

 – Тая работа е сбъркана. Нищо не е като хората. Разменени са картинките. Язък за парите, съсипали сте стената. 

 И тогава видяхме, че майсторът е залепил фототапета както му падне. Сбъркано го е подредил, накриво, а нашите казаха, че било модерно. 

 И сега е така – всичко е криво и объркано, и ненормално, но казваме, че е добре, че е новата нормалност.

 Добре дошли в света на обърканите фототапети и обърканите животи. И до нови серии с игли, министри, попове и генерали, с ваксини и кренвирши.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“

 Алфонс дьо Ламартин, френски поет, роден на 21 октомври преди 236 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...