ДЖОРДЖ ОРУЕЛ, "1984"

По повод мощния отпор на намерението на управляващите да се ограничи рекламата и продажбата на лотарийните билети и хазартните игри, защото така щели да се отнемат "мечтите на хората", в. "Сега" припомни написаното от Джордж Оруел през 1948 г.: 

"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят с оживени, развълнувани лица.

С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет.

Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети.

Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица."