МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Футболa ни го няма на световните финали в Русия, за да го коментираме – да се радваме или да мърморим.

Но пак има какво да обсъждаме пред телевизорите, особено ако мачът в момента не е интересен. Тогава насочваме вниманието си към рекламите.

В стремежа си да се направи на много оригинална БНТ се престара – в една реклама събра всичките клишета: Хамлет („Да бъде или да не бъде”, с топка в ръка), Господ, който пие бира във висините (нали „Господ е българин”) и няколко юнаци с потури и червени пояси, понесли на рамене нещо като голям козунак или малко торище. След кратък размисъл зрителят разбира, че това е нагледна картинка на поговорката „Сговорна дружина планина повдига”, която я има в приказките, но я няма в живота. А накрая звучи и възгласът: „Българи-юнаци!”.

Добре, юнаци сме, но изобщо не ни личи. Къде ни е отборът и защо не е сред финалистите в Русия? Ако Господ наистина е българин, както май още вярват футболните ни коментатори, то за четвърт век трябваше да даде някакъв знак от стадиона. След чудото на „Парк дьо Пренс” през 1993, Бог май не е давал други доказателства, че принадлежи на нацията ни.

Както и да е – да не стреляме по рекламните криейтъри (измислячи – на български), те толкова могат. Важното е спонсорът (в случая фирма за залагания) да си покаже фирмата на екрана.

По рекламираните продукти може да се съди как върви бизнесът в държавата ни, какво произвеждаме и каква е покупателната способност на хората. Неслучайно най-излъчваните телевизионни реклами са за ставни мазила, хапчетата за запек или диария, за тоалетната хартия или превръзки. Излиза, че сме нация от куцащи, запечени или разхлабени и вечно неразположени.

Покрай мачовете на това световно картината е малко по-различна - зрителят е агитиран да хареса някоя марка бира, автомобил или банкова карта. На екрана се промъква и етикет на гроздова ракия, а уж има ограничение за алкохола – само след 22 часа.

Но най-рекламиран е хазартът.

Показват ни хора, които преяждат и се къпят в лукс, бършат мазни уста със „скъпи салфетки” – доларови банкноти. Това не е друго, а покана за залагане на онлайн борса. От друг клип разбираме, че вече имаме голяма придобивка - можем да залагаме и на корнери. От трети, че се приемат залагания и на тъчове, и на засади.

Мярва се емблемата на вездесъщата „Национална лотария”, то без нея де ли бива…

Излиза, че българинът живее в страна на неограничените хазартни възможности. Нали искахме свобода - получихме я.

Пълна свобода на залаганията.

Преди време вицепремиерът Валери Симеонов поде кампания против рекламирането на хазарта по телевизията. Внесе и проект за забранителен закон в парламента. И нищо не постигна – днес законопроектът му е „на трупчета” – отложен уж за три месеца, но може би и завинаги. Ясно е защо, парите от рекламите на хазарта са сладка хапка – докато милиони българи търкат и залагат, с милионите от търкането и залагането други българи добре се прехранват. Медиите също.

Наскоро се чу, че ЕС е поел кампания срещу рекламата на вредни храни по телевизията. Не само това, щели да забранят на звезди като Меси и Роналдо да рекламират чипс и кока-кола.

Кое е по-вредно за здравето на човека: чипсът или чипът за залагания? А за здравето на нацията?

Меси сигурно ще слезе от екрана като рек­ламно лице на чипса, но нашата „звезда”, артистът с фамилия на бахарова подправка, който агитира за „търкането” по телевизията, няма от какво да се притеснява.

Недосегаем е – под чадъра на хазартните босове. Докато се изтърка от употреба. Друг ще го смени – и толкоз… Какво тук значи някаква безличност.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.