През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци  - Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

„Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали“, казва Омарчевски след обявяването на празника.

Но през 1945 г. комунистическият режим го забранява. 47 години по-късно – на 28 октомври 1992 г. честването е възобновено. Идеята е на писателя Петър Константинов. 

ТЕ КАЗАХА:

„Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик...“ – Паисий Хилендарски 

---

„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове.“ - Неофит Рилски 1835 г.

„Не щем писа дълги и обширни обявления, обещаещи много, а неизпълнимо! Наш главний ход би ще следний: имаще под видом днешное състояние и положение българскаго народа, потруди щем се по възможностия да му показваме път образования и развитие му съобразно с обстоятелствам, под коим се он днес находи.“ – Георги Раковски

---

„Въздавайки похвала на Венелин, загдето пръв се погрижил да изведе на сцената неизвестните по-рано славяни отвъд Дунава, той смята, че запознаването на чуждия свят с българите трябва да бъде грижа на самите българи. Но тия, за жалост, "спят дълбок сън". "Ако някъде се покаже образован българин, продължава Априлов, то той получил възпитание между гърците и, напоен с духа на елинизма, отстъпва от рода си и иска да минава за грък, скривайки произхода си. Техния пример следват и забогателите търговци... По такъв начин жалки люде измежду самите българи, смятайки за срамно да се именуват българи или славяни, са били причина да не се развие народността. Трябва да се победи този предразсъдък и изкорени злото. Нека ми бъде позволено да дам аз пръв за това пример. Ще бъда щастлив, ако съотечествениците ми ме разберат и обикнат родното, националното." – Михаил Арнаудов за Васил Априлов

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” – Васил Левски

---

"Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра:

мълчи, моли се, кога те бият,

кожата да ти одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

"Боже, помилуй - грешен съм азе",

думай, моли се и твърдо вярвай -

бог не наказва, когото мрази...

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!" - Христо Ботев

---

„За срам на чуждите езици

в пространството все се вреш,

кога говориш, мелиш трици,

кога те хулят, ти се смеш.“ – Добри Чинтулов

---

„Учете се, братя мои,

мислете, четете,

и чуждото изучете –

от свойто – не гнусете“ – Любен Каравелов

---

„Жив няма, няма ни един

с дух бодур и свободен - 

едничък бащин, майчин син

пророк до нас проводен.

Заспали всички в тъмота

и никой свет не ище.

Заспали! Мрак и пустота

над нашите жилища!“ – Петко Славейков  

---

„Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта, славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала и зад пределите на България, като е засенила имената на деятели всъщност много по-заслужили на Българското възраждане. Само ореола на поета, съединен с оня на геройската смърт за отечеството, дават тоя завиден жребий.“

Тия редове са взети из описанието на моето поклонение на върхът Волът през 1900 година.

Аз и сега се повръщам неволно към тия спомени за една героическа епоха – ох, как са те скъпи в днешните скръбни дни на униние и мрак!" - Иван Вазов

---

„Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

 

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки? – Иван Вазов

---

"Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!...

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!..."

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет...

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време...

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин...

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!“ – Стоян Михайловски