МАКСИМ ВЕНГЕРОВ в предаването „Алегро виваче” по повод концерта му на тъмно, изнесен в Израел:

„Най-главното в музиката е нищо да не пречи, да не отвлича. Даже когато публиката гледа изпълнителите, има елемент на шоу – как си взаимодействат пианистът и цигуларят, какви емоции изпитват, как се движат. Човек възприема 70 % от концерта с очите си, а не със слуха. И много се губи. В днешно време все по-малко се записва студийно музика. Културата е изгубена. Всичко е медия. Предпочита се видео, да има елемент на шоу. Музиката отстъпва на втори и дори на трети план. Мениджърите все по-често казват, че разбира се е важно как свириш, но още по-важно е как си облечен, как се движиш по сцената, как разговаряш,  как се покланяш. Прекрасно, но няма нищо общо с музиката. Затова давам възможност публиката да почувства това, което чувствам аз, защото свиря със затворени очи по време на концерт. Избрах музика, която е достойна просто да бъде слушана. Така възникна идеята за концерт в мрака. Надявам се след година-две да дойда в България и да го представя.

МАКСИМ ВЕНГЕРОВ (41) е роден в Русия, но има израелски и германски паспорт. Той един най-уважаваните и авторитетни цигулари в света. Носител е на две награди „Грами” (1996 г., 2004 г.) Посланик е на ЮНЕСКО. Преподавал е в Кралската музикална академия в Лондон. Гостувал е в България. Преди дни в Израел той дирижира концерт без осветление в залата.

 

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 85 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...