Максим Венгеров (41) е роден в Челябинск, Русия, но има израелски и германски паспорт. Смятан е за един от най-добрите съвременни цигулари. Носител е на две награди „Грами” (1996 г., 2004 г.). Посланик е на ЮНЕСКО. Преподавал е в Кралската музикална академия в Лондон. Гостувал е в България. Венгеров даде интервю за classicfm.com.
-------
Кой е най-ранният ви музикален спомен?
- Спомням си как ходех на прослушвания с баща ми, който свиреше на обой. Слагаше ме да седна на първия ред и прекарвах времето си, като спях и слушах оркестъра. Майка ми ме водеше на прослушвания на детския хор, който ръководеше. Родителите ми нямаха пари за бавачки и ме водеха със себе си на всички музикални събития.
Защо избрахте да свирите на цигулка?
- Баща ми свиреше на обой и когато гледах оркестъра, никога не можех да го видя, защото се падаше зад цигулковата секция. Така че рано разбрах, че не искам да свиря на обой, защото никой нямаше да ме вижда.
Какъв съвет бихте дали на тези, които се опитват да станат професионални музиканти?
- Свиренето на инструмент не трябва да бъде работа – това трябва да е удоволствие и никога не бива да се превръща в рутина. Естествено, Чайковски е казал, че композира всеки ден, но също признава, че вдъхновението е идвало доста по-рядко. Така че трябва да се бориш за това вдъхновение. Мисля, че най-добрият съвет е да правиш всичко със страст. Ако страстта и любовта си отидат, си свършен.
Кои са вашите музикални идоли?
- Израснах с поколение цигулари, които за нещастие вече не са живи, например Давид Ойстрах, По-късно чух забележителните записи на Яша Хайфиц и Исак Щерн. Спомням си, когато за първи път чух Яша Хайфиц – това беше нещо напълно различно от всичко, което бях чувал, наистина невероятно.
С кой ваш запис или проект се гордеете най-много и защо?
- Имах щастието да записвам с велики диригенти – като Даниел Баренбойм, Зубин Мета и Курт Мазур. Винаги съм обичал еднакво да свиря на живо и да записвам. Старая се много за всеки мой запис – може би 10 пъти повече, отколкото в живите ми изпълнения, защото е голямо предизвикателство да накараш едно студийно изпълнение да звучи като на живо.
В последно време работите много с Оксфордската филхармония. Защо я предпочитате?
- Това е много специален оркестър, защото на практика всеки музикант в него е солист. Повечето цигулари редовно изнасят солови концерти и в същото време са чудесни музиканти в колектив. Оксфордската филхармония е като отбор от велики футболисти, а Мариос Пападопулос е невероятен диригент.
Кой композитор от миналото или съвременен бихте искали да срещнете и защо?
- Моцарт. Защото прекарах толкова много време да проучвам неговия живот и да живея с него. Мисля, че е бил много специално човешко същество, и бих желал да бъда приятел с гения.
